Киноцентър

българските блогове за кино

Зак Снайдер се оттегля от Justice League проекта заради лична трагедия, Джос Уедън ще довърши

от  Strangera

:/ В интервю пред The Hollywood Reporter Снайдер е разкрил, че се налага да се оттегли от работата по Justice League филма.

Причината е доста неприятна – през март, 20 годишната му дъщеря е починала и той и семейството му имат нужда от повече време за да се справят с трагедията. 😦

Първоначалният план е бил, ситуацията да не се раздухва из медиите, и Снайдер да се завърне към проекта след двуседмична пауза, но в последствие е взел решението, че има нужда от повече време. В някакъв момент Warner Bros. са предложили, филма който в момента е във фаза на постпродукцията просто да излезе на по късна дата, но Зак е бил против. Съответно, в крайна сметка са стигнали до решение, да прехвърлят остатъка от работата на Джос Уидън. Избора на Уидън между другото не е никак случаен, защото той вече е въвлечен в проекта – след като завършва първоначалната груба версия на филма, Снайдер e решил да заснеме няколко допълнителни сцени, и е привлякъл Уидън да ги напише. Съответно сега, Уидън просто ще трябва да заснеме въпросните и да довърши финалната версия на филма.

Още по темата в hollywoodreporter.com


Първи поглед към „Why We’re Killing Gunther“ с Арнолд Шварценегер

от  Popcorn Movies BG

Обичаме Арнолд Шварценегер, независимо на колко години е вече и в колко безумни филми се снима напоследък. И за малките деца е повече от ясно, че никога няма да го видим в онези екшъни, с които израснахме, но въпреки това, носталгията е по-силна от всичко.

Както знаете, в момента протича фестивалът в Кан, който е и най-големия пазар за бъдещи филми. Там намират място всякакви продукции, независимо дали са на фестивално ниво или може да бъдат издадени директно на видеокасети, ако този формат не беше официално мъртъв. Един такъв филм е „Why We’re Killing Gunther“, дело на Тарън Килъм. В интернет вече е наличен и първия кадър от филма, който виждате по-горе в новината. Е, филмът ще бъде класическа екшън комедия, в която група наемници имат за задача да убият Гюнтер – най-добрият наемен убиец в света. Гюнтер обаче е винаги с една крачка пред тях и тимът попада в различни по естество комични ситуации.

На нас ни звучи забавно, още повече, че името „Гюнтер“ идва от немскоговорящите страни, а всички сме огромни почитатели на австрийския акцент на Арнолд. Силно се надяваме Гюнтер да бъде именно с такъв произход, така че да се посмеем на претоплени лафове от близкото минало.

Стискаме палци филмът да бъде закупен, за да можем да се порадваме и да си припомним добрите стари времена, уплътнени от кабелна телевизия с долнопробен дублаж, немско порно в късните часове и малки обяви за продажба на чушкопек и черпаци.

Материалът Първи поглед към „Why We’re Killing Gunther“ с Арнолд Шварценегер е публикуван за пръв път на Popcorn Movies BG.

Дейвид Ейър ще режисира римейка на „Scarface“

от  Popcorn Movies BG

Много пъти сме споменавали, че хич не сме въодушевени от предстоящия римейк на „Scarface“, който Universal плануват да направят. Също така много пъти сме казвали, че „Scarface“ с Ал Пачино на Брайън Де Палма също е римейк на едноименния филм от 1932 г. с Пол Мъни, а идеята е повече от простичка – емигрант постига американската мечта, без обаче да успее да се възползва правилно от нейните позитиви.

Последното, което бе обявено бе, че Диего Луна ще бъде в ролята на новия Тони (без да бъде официално обявена фамилията му), а режисьор ще бъде Антоан Фукуа. За първото бяхме що-годе окей. Единствено не ни допадаше идеята Фукуа да работи върху този филм и се молехме да бъде сменен. Не предположихме обаче, че надеждите ни ще се сбъднат в отрицателен смисъл.

Смяната вече е факт! Variety съобщават, че Фукуа няма да режисира филма, а неговото място ще бъде заменено от Дейвид Ейър! Fuck, fuck, fuck! Защо? Единственият по-лош избор избор все, че беше официално обявен. Не можем да простим много грешки на Ейър, а мазането по „Scarface“ би било капката, която ще прелее чашата на нашето търпение. Новината обаче вече е факт и можем само да се молим филмът да не бъде абсолютната помия.

Със смяната на режисьора се поставя под въпрос и изпълнението на Луна. Все още Ейър не е дал официално изявление по случая, така че не е сигурно дали той ще реши да работи с Диего или ще прояви по-големи претенции.

Ейър обаче няма много време да решава, защото Universal обявиха, че датата на премиерата е 10 август 2018 г. Остава ни малко повече от година, за да разберем какво ще представлява новата версия и дали изобщо ще има честта да се нарича „Scarface“. Искрено се молим да не се получи абсолютното зло.

Материалът Дейвид Ейър ще режисира римейка на „Scarface“ е публикуван за пръв път на Popcorn Movies BG.

Том Харди ще бъде Венъм в spin-off филма от вселената на Спайдър-мен!

от  Popcorn Movies BG

Ентусиазмът ни за обявения преди известно време spin-off от Спайди вселената на „Сони“ е все толкова голям, колкото и в началото. Радваме се, че любимият ни симбиот Венъм ще получи огромната доза внимание, която заслужава. По не едно или две мнения, именно Венъм е един от най-добрите антигерои във вселената на Марвел и заслужава не само един, а минимум три филма, в които да видим интересната му същност.

Е, ще се надяваме първият филм да бъде добър, а и прекрасно би му стоял един R рейтинг, който не само да изолира безгрижните тийнейджъри от залите, но и да надскочи това, което видяхме в „Deadpool“ и „Logan“ на Fox. Надеждите ни за добро цялостно изпълнение започват да се увеличават с всеки изминал час, особено след последния туит, който ни замая главите. Вижте:

Да, точно така! Том Харди, любимец на не едно и две поколения киномани, ще облече черния костюм и ще бъде Венъм! Новината идва директно от Sony, а както виждате на снимката, самият Харди е облякъл тениска със симбиота, което доказва, че той е абсолютен фен на черното творение.

Новостите обаче не свършват дотук. Студиото обяви,че премиерата е насрочена за 5 октомври 2018 г. – само година и половина ни дели от заветния премиерен петък. Режисьор ще бъде Рубен Флайшър, а сценаристи са Скот Роузенбърг и Джеф Пинкър. Чудно, чудно се получава! Обожаваме Харди и смятаме, че скокът, който прави от едната крайност в другата (той беше Бейн в „The Dark Knight Returns“ на Нолан) ще бъде повече от грандиозен и ще ни покаже Венъм в цялата му прелест!

Вече можем да спим с една идея по-спокойно. Имаме повече от огромно доверие на Харди, така че нещата се нареждат в правилната посока.

Материалът Том Харди ще бъде Венъм в spin-off филма от вселената на Спайдър-мен! е публикуван за пръв път на Popcorn Movies BG.

The Mummy – нови видеа

от  Strangera

3 нови видеа от „мумията“.

Първо, нов трейлър (3-ти):

Второ, малко повече инфо за Prodigium:

И трето – видео посветено на каскадите във филма, което е по-скоро реклама на Том Круз: 😀

The Mummy идва на 9 юни.


Ревю: „Пришълецът: Завет“ (Alien: Covenant)

от  cinemascrotum

Ако има нещо общо между Космоса и черепа на късния Ридли Скот, то това е, че и в двете има повече вакуум, отколкото здрав разум. Сякаш беше преди пет години, когато „Прометей” кацна по кината и остави феновете на „Пришълеца” безмълвни, в лошия смисъл. Излишно комплициран с дървена философия и в същото време минус това, […]

CC

от  cinemaXP

CC-BlackDays
Крис Корнел е мъртъв, така поне пише в интернет. Гласът му, лицето му са все още тук, но всички сме покрусени – още една отломка от тийнейджърските ни години се е откъснала и изчезнала завинаги.

Започва обичайната рутина (поне това добре го оттренирахме през 2016-а) в опити да се превърти машината на времето: музика, клипове, филми. От саундтрака на “Любовни квартири” до “Луда любов” има няколко клика. Докато подскачам из стаята на поредното сиатълско парче, изведнъж погледът ми улавя в огледалото жена на средна възраст с очила. Малко прилича на майка ми, но не е тя. Като че ли съм аз.

Колкото повече години минават, толкова повече си мисля, как така гръндж движението се превърна във верую на цяло едно пост-1989 поколение в Източна Европа. Този бунт на децата на средната американска класа не беше точно наш бунт, но искахме да притежаваме техния нихилизъм, тяхната самоирония и вътрешна свобода. У нас развлечените поли и оръфаните дънки се оказаха контра на соц униформата, а инди вълната от Сиатъл – въведение към поп-културата. Е, да, за нас беше увод, а то излезе епилог.

И ако цялото това еуфорично преживяване на ’90-те може да се обобщи визуално, то това е възможно благодарение на видеоклипа на Black Hole Sun. Тези апокалиптични пет минути, режисирани от Хауърд Грийнхал, гравираха завинаги в паметта ни тембъра на Крис Корнел и тежките сиатълски акорди, натежали от дъжд и екзистенциален бяс. По онова време все още не познавахме естетиката на Дейвид Линч отпреди “Туин Пийкс”, нито бяхме чели Айра Левин. Възрастните около нас тепърва започваха да издигат в култ парите и охолния живот, но ние вече живеехме с едно смътно усещане, че тази фасада е враг. Черната дупка, която се появяваше услужливо с включването на MTV и засмукваше всичко, се превърна в колективна фантазия, която ни помогна да преживеем най-трудното.

Тогава все още не знаехме, че някой ден ще можем да отидем на концерт на героите от нашата младост, да си купим истински оригинално издание на албумите им, дори да се разхождаме навсякъде с музиката им благодарение на технологии, които през ’90-те не съществуваха. Но най-малко сме подозирали, че докато всичко това се случва, някак постепенно ще пораснем.

Том Харди ще бъде Venom!

от  Strangera

Бу-ху-ху!

Sony разкриха малко детайли за самостоятелния Venom филм по който работят (писах за него тук).
Първо, имаме дата – 5 октомври, 2018-та, а снимките започват тази есен.
Второ – Том Харди ще бъде Venom!!!
Режисьор ще бъде Рубен Флейшър.

До тук – добре. Сега, не толкова добрите новини – голямата ми въпросителна при обявяването на самостоятелния Venom филм беше, дали въпросния ще бъде свързан по някакъв начин с идващия Spider-Man: Homecoming и съответно с Marvel Cinematic Universe (MCU). За съжаление, отговора за момента е малко неясен, но по-скоро отрицателен – заедно с анонса, че Том Харди ще поеме ролята, Sony обявиха, че това ще е първия филм от нова филмова вселена наречена Sony’s Marvel Universe. Също така, от поста разбираме, че Том Харди ще играе Eddie Brock версия на Venom, което изхвърля Flash Thompson теорията ми в кофите но и повдига резонния въпрос – щом това не е MCU, как аджеба ще успеят да изградят Eddie Brock без наличието на спайдърмен? :/ Много ми е мистично.

Освен Venom, със сигурност знаем, че Sony работят и по Black Cat and Silver Sable филм който явно ще се развива в същата вселена. Сега, предвид факта, че Sony държат филмовите права за над 900 Marvel персонажа е повече от ясно, че ще искат да капитализират по някакъв начин, просто… Не знам, ще видим как ще им се получи, а и не изключвам все пак да има някакво споменаване и подмятания между MCU и въпросната нова вселена. Просто искрено се надявам да не омажат нещата. 🙂


Кратко ревю: „Get Out“ (spoiler free)

от  cinemascrotum

GET OUT (2017) „Get Out” е расистки хорър с елементи на тъпа комедия, удобно маскиран като „социален трилър“ /това е жанр?/, за да заблуждава хората, че е нещо повече от това, което е. Режисиран от Джордан Пийл, по-грозната половина на дуото “Key and Peele”, филмът е мелез между „Познайте кой ще дойде на вечеря”, „Степфордските […]

13 причини защо да /не/ гледате „13 причини защо”

от  cinemascrotum

13 Reasons Why (2017) Не съм тийнейджърка и не знам какви простотии се лутат из мозъците им с форма на кифла, затова може и да не съм разбрал Голямата Идея на сериала, но това, което разбрах е, че когато трябваше да избирам между него или третия сезон на „Светкавицата”, направих погрешния избор. Не че и […]

Дългият път на Били Лин

от  Movies.bg

Дългият път на Били Лин
Анг Лий (Тигър и дракон, Планината Броукбек, Животът на Пи, Lust, Caution) е титулуван като “първият цветнокож режисьор с Оскар (два броя!)”, секси епитет за вестникарите. Макар и закъснял и без да добавя ново послание към сродните анти-милитари заглавия, Дългият път на Били Лин (2016) все пак е повече от секси и може да се каже, […]

The Handmaiden - ревю

от  Lights, Camera, Action

Поредният визуален оргазъм на режисьора Пак Чан Ук се нарича „The Handmaiden”.  Кореецът отново показа голямата си класа и неподправен стил. Пак издига в абсолютен култ изграждането на кадрите. При него всичко е изящно и прецизно. „The Handmaiden” се разходи грациозно из доста фестивали и навсякъде направи силно впечатление. На мен също много ми хареса, но аз така или иначе съм пристрастен към Пак Чан Ук. Този път искам да започна малко по-различно, а именно с трейлъра на филма. 
Така се прави реклама на филм! Изключителен трейлър, който възпламенява очаквания и нетърпение. Мистериозен и различен, странен и предизвикателен. Не издава нищо съществено, а реално ти показва ключови моменти от филма. Липсата на какъвто и да е диалог само засилва любопитството, а нестандартната динамична музика увеличава вълнението. Трейлър-шедьовър, който трябва да служи за пример.
След това леко маркетингово отклонение нека хвърлим и поглед върху сюжета. Младо корейско момиче е наето да работи като прислужница в богато японско имение. Тя всъщност участва в сложен план, чрез който  господарката на дома трябва да бъде измамена и да ѝ бъде отнето огромното наследство. Започва опасна игра, в която  всеки може да пострада, а на пръв поглед всички участници са леко сбъркани. На втори поглед може да се окажат и съвсем луди! Филмът е разгърнат в три части с общо времетраене от 144 минути, които не те оставят да скучаеш в нито един момент. 
The Handmaiden” е приятно палав еротичен трилър, леко перверзен и обгърнат в мистериозно було. Сюжетните обрати са чудесни и променят по интересен начин развитието на историята. Режисьорът елегантно плъзга зрителите в една посока, само за да я промени коренно в следващ момент. Забавно е да се почувстващ приятно от това, че са те излъгали. Особено пък на фона на такава разкошна музика. 

Актрисите в главните роли се справят превъзходно.Min-hee Kim, която влиза в ролята на госпожа Хидеко, показва рутина и опит в професията, които страхотно помагат на свежото попълнение Tae-ri Kim, за която това е първи пълнометражен филм. Партньорството между тях е много естествено, качествено и приятно за наблюдаване.
Специално внимание заслужават и секс сцените. Това са едни от най-красивите, нежни, интензивни и фантастично уловени сексуални отношения във филм. Подобна близост и чувственост наистина рядко се виждат на екран. Тези сцени са вкоренени дълбоко в сюжета, което ги прави още по-качествени. 
The Handmaiden” е филм, който не трябва да пропускате. Готин и интригуващ естетически триумф. Кадрите са фантастични, а героите разнообразни и всеки от тях е повреден по свой собствен начин. Майсторската режисура на Пак Чан Ук съблазнява, вълнува и носи много изненади.


Моят рейтинг: 9 от 10     

Да се появиш на бял свят

от  В мойта стая





Животът наистина минава пред очите ни в секундите, преди да умрем. Хора, които са били на прага на смъртта, но са оцелели, разказват за това в серия от интервюта и анкети. Единствената разлика, и то голяма, е, че животът ни не „минава“ „като на лента“, няма никаква хронологичност, а всички спомени ни връхлитат едновременно, разбъркано и понякога дори виждаме ситуации от гледна точка на другите участници в тях. Филмът „Първи Контакт“ ни увлича в това тревожно усещане за спокоен хаос и нелинейност, увлича ни като водовъртеж, като кръгoвете, която описваме, докато разбъркваме кафето, като спиралите на хипнотизаторите в анимaционните филмчета.  


Гледах филма заради препоръката на Криси, която каза, че става дума за извънземни, но не трябва да очаквам екшън, а нещо по-странно, по-различно. И това напрежение между холивудски клишета и неочаквана дълбочина се запазва през целия филм. Още българският превод на заглавието  загатва за противоречие. От една страна, препраща към класиката „Контакт“ с Джоди Фостър. От друга страна, звучи леко банално и доста геополитически (в най-добрия случай антропологично – като например първия ни контакт с някое непознато племе). И също не превежда буквално английското заглавие “Arrival”,  което, за да стане объркването пълно,  също е различно от заглавието на разказа на Тед Чианг, по който е адаптиран сценарият: “The Story of Your Life”. Загубени в превода. И заглавия, които винаги означават повече от това, което могат да предадат. „Историята на твоя живот“ е може би най-впечатляващият разказ, който съм чела от много време насам: разказ за идването на извънземни на земята и за идването на едно дете на този свят. “Arrival” – пристигане, идване, поява на бял свят.

И разказът, и филмът поставят на изпитание начина, по който разказваме истории – с начало, среда и край. Помня, че когато бях малка, казвах на майка ми, че я обичам без начало, без среда и без край. После открих лека логическа грешка и казах, че я обичам с начало, но категорично без среда и без край. В „Първи контакт“ не е много сигурно къде е началото. Това е филм за лингвистиката и за начините, по които езикът изразвява идеи и светогледи, за това как бихме могли да научим езика на извънземни, които дори нямат уста, и за това как учим своите собствени деца на своя език, как ги приобщаваме към света. 

Не помня почти нищо от „Мери Попинс“ освен това, че две бебета имаха свой език, на който можеха да разговарят със слънцето и вятъра и колкото повече научаваха езика на възрастните, толкова повече забравяха своя. Дълго се чудих как ли е звучал техният език и дали мога да го науча. После пораснах и реших, че тази част от книгата е била просто метафора. И ми олекна. Колко хубаво е, когато нещата са просто метафора.

Метафора ли са извънземните във филма? Мисля, че не. Те са повод, възможност да научим нещо за себе си, страх и тръпка едновременно. В известна степен това е усещането, което имаме всеки път, когато трябва да се запознаем с някого, за когото сме чували много. Какъв ли ще е? Странен? Такъв ли е, какъвто го описват? Ами ако има дразнещ смях, или е превзет, или ме разочарова, или аз се държа глупаво и объркам всичко. Усещането за неяснота, раздиращата неловкост на очакването, адреналинът и любопитството (което в английските поговорки убива котките, а в българските – не) – цялата тази гърмяща смес е уловена на екрана в преливащи нюанси на сивото. Какво друго са извънземните, ако не абсолютните непознати? Филмът предава страхотно свиването на корема, желанието да се отдръпнем, да избягаме, да отложим, може би днес не, първите признаци на паника, когато тя още пропълзява, но има и малко надежда, която я удържа.

Разказът пропуска всичко това и се съсредоточава  върху тънкостите на общуването  - с извънземните, но и със собственото ни семейство. Главната героиня е лингвист и трябва да разгадае какво искат пришълците от нас, защо са установили контакт, какво искат да ни кажат. Това е същността на филма и на разказа, големият проблем, източникът на действието. Проблемът на общуването. Какво искат да ни кажат? И сигурни ли сме, че ги разбираме правилно? Когато във филма извънземните твърдят, че носят на човечеството „оръжие“, нима това означава, че искат да ни нападнат? Или по-скоро, че ни носят „оръдие“, средство, с което да постигнем нещо. И нима най-голямото „оръдие“ на човечеството не е езикът, способността да съхраняваме и предаваме информация, да разказваме истории, да вярваме на истории. Но не е ли езикът и „оръжие“, с което обиждаме, засягаме, дотягаме с коментари, недоброжелателни забележки, които правим отново и отново, болката на познатото, това, от което не можем да се измъкнем, да избягаме.

Филмът дава прост отговор, но като всички прости отговори, той успокоява само за малко. Разказът е много по-неясен и с отворен край. Така и не се разбира защо извънземните са дошли. Но в процеса на общуване, лингвистът започва да мисли на техния език. Да мисли не последователно като нас хората, а синхронно, да вижда едновременно във всяко изречение началото и края му, да знае целта и резултата, преди да започне действието. Теорията на Сапир и Уорф за лингвистичната относителност, според която езикът детерминира начина, по който виждаме света, отдавна е отхвърлена. Но разказът на Тед Чианг не я следва наивно. Не езикът на извънзмните определя мисленето им, а мисленето им обяснява начина, по който са конструирали своя език и математика. Ние и те, хората и извънземните, виждаме един и същи свят, но по различен начин. Там, където ние виждаме причина и следствие, те виждат цел и начин да я достигнат; там, където ние виждаме „преди“ и „след“, те виждат само едновременност; там, където ние виждаме свободна воля, те виждат волята да направят това, което знаят, че така или иначе ще се случи. Вместо свободна воля, волята да приемем сценария на филма, в който играем, и да го изиграем добре, да дадем всичко от себе си. Филмът на моя живот. Историята на моя живот. Бихме ли променили бъдещето си, ако знаехме какво е то? 

Разказът на Тед Чианг и филмът по него ми напомниха за един парадокс в Библията. От една страна Бог е предначертал всичко. Йосиф трябва да бъде предаден от своите братя, трябва да слугува, да бъде роб и да ги спаси накрая. Той знае Божия план и въпреки това го боли от предателството, не иска да бъде роб, и всички, които го предават, носят отговорност за това. Никой не е механичен чарк в детерминистична вселена. Как разрешава Библията скандалното противоречие между Божественото предначертание и свободната воля у човека? Отговорът е: чрез текста, чрез наративната форма.  Само в разказа можем да прочетем края и все пак да се вълнуваме за решенията, които вземат героите, да се вживяваме в психологическите им борби, да разбираме грешките им и да знаем, че са били неизбежни. 

Винаги, когато чета книга, се опитвам да не поглеждам края, но после ми става интересно и някъде около средата се изкушавам и прочитам последните изречения. Тогава книгата ми става още по-интересна. Не го направих с разказа на Тед Чианг, защото вече бях гледала филма и знаех, че краят е началото. И ако смятате, че ви развалям удоволствието от гледането, като казвам твърде много, няма страшно. Важното във всяка история е как е разказана и как се стига до края. Когато бях на седем и имаше режим на тока, майка ми сядаше до мен на леглото в тъмната стая и ми разказваше свои спомени и истории. Знаех всички наизуст и даже понякога настоявах да ми разкаже определена история и я поправях в детайлите. Всяка майка знае, че понякога децата просто искат да им се разказват отново и отново приказките, които вече знаят. Защото това ги кара да се чувстват сигурни, пази ги от мрака.  И няма нищо по-важно от това, когато се появиш на бял свят, някой да те научи на езика си и да те предведе през тъмното с истории. Истории, които не се губят, а проблясват в края, толкова ярко, колкото и в началото.  


Патерсън - тихият триумф на обикновения живот

от  Lights, Camera, Action

Мъж, жена и куче, малък град с обикновени случки.
Любов и медитация, между случайни хора корелация.
Автобусна спирка, пейка, водопад се мръщи,
черно-бели кексчета, книги и спокойствие вкъщи.
Красота във всекидневието намери, защото времето не спира да лети! 

„Патерсън” е филм-медитация. В него няма драма, няма екшън, няма трилър. Сюжетът тече като река, в която можеш да видиш нещо интересно само ако сам го пожелаеш. Джим Джармуш търси поетичното в най-елементарните неща и резултатът е великолепен.
Във филма проследяваме една седмица от живота на автобусния шофьор Патерсън. Дните му са монотонни, спокойни и изпълнени с творчество. Жена му Лаура също е творец и преминава през времето с грациозност и страст. 
Нямах търпение да започне нов ден! Опитвах да предположа кого ще срещне Патерсън по отъпканата си пътека. С интерес очаквах срещите с мрънкащия му колега, който беше изключително забавен в своите несполуки. Редовните посещения в бара също ми носеха неизмерима наслада.
В цялата поетична картина на филма място намира и ревнивото куче Марвин. Той не пропуска да излае неодобрително на всяка целувка между Патерсън и Лаура. Марвин всъщност е голям пакостник и винаги крои нещо коварно.  
„Патерсън” е душевно изживяване, но без обичайните за киното падения и извисявания. Героите пътуват в измерението на всекидневния живот и го правят гладко, елегантно и с много любов. Смайващо е колко силно желая да обявя за оригинален филм, който всъщност разказва най-обикновената история на света. Истински щастливите хора без съмнение умеят да ценят най-малките неща в живота.
Абсолютно удоволствие е да гледаш „Патерсън”. Без очаквания, големи вълнения или сълзи, но с много любов и смирение.  Филм като целувка за добро утро – сякаш можеш да минеш и без нея, но пък с нея светът е някак по-светъл и красив. 


Моят рейтинг: 9 от 10

Hell or High Water

от  Lights, Camera, Action

“Hell or High Water” е най-новият филм на режисьора Дейвид Макензи (Starred Up”, “Perfect Sense”). Заглавието предизвика много положителни коментари сред критиците и привлече значителна аудитория. Към този момент „Hell or High Water” е най-печелившият независим филм в САЩ (IndieWire). Продукцията е спечелила над 27 милиона долара и изпреварва нашумели заглавия като „The Witch”, „The Birth of a Nation”, “Café Society”.
Филмът може да бъде определен като съвременен уестърн, който е изграден от богата атмосфера, страхотно актьорско присъствие и социален коментар. Двама братя се впускат в опасна игра, която включва обири, странни маневри и насилие. Целта им е да спасят семейното ранчо в Тексас. На пръв поглед планът им изглежда добър, но през цялото време стои някак хаотичен и обречен на провал. Горивото на братята е тяхната решителност, но и преследвачите им имат сериозни намерения.
Сюжетът на филма е изключително изчистен и за мен това е сред главните предимства на „Hell or High Water”. Нито е някаква сложна комбинация от обрати, нито ще те кара да очакваш неочакваното. В същото време темпото е чудесно, а кадрите са построени майсторски. Не винаги е задължително да имаш сложен и многопластов сценарий, за да покажеш много неща. Понякога само няколко думи, поглед или действие са достатъчни. Филмът се развива бавно и последователно.

 Особено впечатление правят актьорите. Крис Пайн, Джеф Бриджис и Бен Фостър са безупречни. Дори героят на Фостър, който е поставен в абсолютната крайност, не успя да ме разочарова. Изпълнението на Бриджис е твърде възможно да го отведе на „Оскарите”. За Фостър не съм сигурен. Откровено ми липсваше централна и силна женска роля, но не виждам как би паснала на историята.
 
Винаги харесвам малките детайли в киното. В „Hell or High Water” много ми допадна как в кадрите „съвсем случайно” попадат различни табели и билбордове. Те изкусително предлагаха кредити и финансова помощ. Стърчащи железни статуи на финансовото робство.
Друг интересен момент е задължителното присъствие на оръжие в културата на американците. Филмът елегантно намеква, че всеки може да се снабди с желязо – от изкуфял дядка до млад дебил на бензиностанция и дори цяла група случайни граждани, решили да вземат правосъдието в собствените си ръце. Смъртта е винаги на един куршум разстояние. Страхотният финален диалог е доказателство за тази теза. 
Превъзходният саундтрак на Ник Кейв и Уорън Елис придава чувствителен и минорен тон на филма, внушаващ пустинната обреченост на новия див запад. 

Hell or High Water” е филм за кръвните връзки, които понякога се късат под натиска на живота, а друг път остават непокътнати. Модерен уестърн за разрухата, мръсотията и крайните мерки. Бедността твърде лесно заразява с отчаяние. В такива моменти разликата между приятел и предател са някакви си 200 долара бакшиш.


Моят рейтинг: 8 от 10

Семейство Фенг

от  Movies.bg

Семейство Фенг
С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, […]

Paterson

от  Movies.bg

Paterson
Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит. Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос […]

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.