Киноцентър

българските блогове за кино

Alien: Covenant – първи трейлър

от  Strangera

НЕ! :*(

Няма да се преструвам, че имам ясна концепция какво точно се случва със сценария на Alien: Covenant и къде се развива действието му спрямо Prometheus. Принципно, навсякъде се твърди, че тоя филм е продължение на Prometheus и предистория на оригиналния Alien, но трейлъра не дава отговори на въпросите ми. Моята спекулативна теория е, че действието просто се развива доста след Prometheus (ревю). Съответно планетата на която каца кораба „Covenant“ е същата планета към която се отправиха Elizabeth Shaw (Нуми Рапас) и Дейвид (Майкъл Фасбендер), но тъй като е минало бая време, Elizabeth Shaw… е умряла. Тази теория най-добре ми се връзва със синопсиса на филма:

Eкипажът на кораба „Covenant” открива място, за което смятат, че е неотбелязан на картите рай, но в действителност е мрачен и опасен свят, чиито единствен обитател е синтетичният Дейвид, оцелял от обречената експедиция на кораба „Прометей”.

alien-covenant

Обаче… ако това е същата планета, къде са „Инженерите“ и защо е пълно с Alien-и? Или не са стигнали до същата планета? Или са стигнали, ама там вече си е било пълно с Alien-чета. Предполагам ще видим през май. До тогава, ако някой е чел повече 😀 и има смислени теории за сюжета, моля да каже. Но, да оставим всичко това на страна, и да погледнем трейлъра, който остави в мен, това звучно и отекващо НЕ, от началото на поста.

Може и да съм само аз, но през цялото време трейлъра на Covenant ми изглеждаше като Alien ама сниман с модерни камери. Не ме разбирайте погрешно. Аз обожавам оригиналния Alien филм, но тук поне на ниво трейлър Alien: Covenant не звучи като предистория, а като директно копие на оригиналния филм. Да не говорим, че трейлъра е едно огромно… клише. Вземете за пример музиката – създаваме хорър атмосфера със „зловеща версия на популярна детска песничка“. Смисъл… SRLSY. Twinkle, Twinkle Little Star?! Тоя подход не беше ли модерен преди… не знам, 20 години? Да, може да звучи като заяждане, ама тва е мада фака ЕЛИЪН! Ония филми дето те смазват само със звук, а вие сте тръгнали да ме плашите с клишета.

Мисля обаче, че сцената с яйцето беше момента в който рейджнах неконтролируемо…

Разбира се, всичко това най-вероятно е напълно търсен ефект. Смисъл, трейлъра просто иска да създаде Alien усещането, и нещата всъщност ще са достатъчно различни и интересни. Нали? Смисъл, не може Ридли Скот да е толкова малоумен, че да е решил просто да направи римейк на оригиналния филм и да ни го продаде като предистория? Нали? НАЛИ? Само дето после се сетих за това колко малоумен беше Prometheus, и как си мислех, че няма как Ридли да омаже нещата толкова, та сега съм малко притеснен…

В крайна сметка, това е само трейлър така че няма да бързам със заключенията, а и винаги ме крепи мисълта, че дори Ридли Скот да омаже и това, един ден Нийл Бломкамп може и да изкара смислен Alien филм. 😀 Пък и изглежда красиво. За това не мога да споря…

Alien: Covenant / Пришълецът: Завет идва на 19 май 2017 г.


Ревю – ROGUE ONE: История от Междузвездни войни

от  Strangera

На 18-ти, най-накрая седнах да гледам Rogue One: A Star Wars Story, а днес за да ознаменувам празниците, най-накрая успях да опиша и кратките си мисли и впечатления. В края на текста има малко спойлери, но те са ясно маркирани, така че дори да не сте гледали филма – четете спокойно.

ROGUE ONE: История от Междузвездни войни изглежда като Star Wars филм, звучи като Star Wars филм и се усеща като Star Wars филм. Въпреки това, Rogue One е съвсем различен от Star Wars филмите и това е… страхотно.

rogue-one-gallery71_e2289066

Rogue One всъщност е тест. Тест за филмовата вселена, която Disney градят. Филмова вселена, която се завърна миналата година, и която трябва да бълва Star Wars филми… всяка година. И този тест не е никак лесен за минаване. Честно казано, смятам, че задачата пред Rogue One беше най-трудната, защото за разлика от другите филми, тук авторите трябва да работят основно с тотално нови главни персонажи, които аудиторията не познава. И тези персонажи имат твърде кратко време, за да бъдат изградени като такива. Реално погледнато, задачата пред тази лента е много по-комплицирана от задачата пред епизод 7, защото тук авторите не могат да разчитат на известните лица от останалите филми, които да изнесат тежката част и да ни представят новите лица. Няма го Хан Соло или Оби-Уан Кеноби, които да се „жертват“, за да може историята на другите да бъде развита и т.н. Тоест, имаме банда нови лица, които никой не познава и които трябва да ни убедят, че има смисъл от този тип „истории от Междузвездни войни“. Освен това обаче, Rogue One е притиснат от това, което се случва след това. Всички знаят финала, всички знаят какво следва. Всички знаят какво се случва с персонажите, които все пак познаваме.

Реално погледнато, ако това беше самостоятелен филм за Хан Соло или Боба Фет, нещата щяха да са различни (и според мен много по-лесни), защото авторите щяха да имат МНОГО по-голяма свобода за действие с героите и историята им, а и публиката ги познава, съответно няма нужда да отделят 15 минути екранно време, за да ни ги представят и да ни обясняват защо трябва да ни пука за тях.

Но да преминем към същността на „ревюто“.

rogue-one-gallery05_57762399

Визия: Визуално, Rogue One изглежда СМАЗВАЩО. Корабите, планетите, експлозиите. ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА НЕВЕРОЯТНО. Говорейки за невероятни неща – Grand Moff Tarkin e ключов за историята на Rogue One, така че включването му във филма е неизбежно. Големия проблем, разбира се, е във факта, че страхотния Peter Cushing почина през 94-та, а и дори все още да беше с нас, щеше да му е доста трудно да изиграе младата се версия. Съответно, вместо да изберат нов актьор за ролята, хората зад Rogue One са решили да „съживят“ Peter Cushing посредством CGI и резултата е… наистина впечатляващ. Трябва да го видите, за да повярвате. Единствената ми сериозна CGI забележка е по адрес на един специфичен женски персонаж, появяващ се за кратко във филма, който за разлика от Moff, не ми беше толкава убедителен. :/

Останалите ефекти във филма също са на супер високо ниво, което се отнася и за композицията на кадрите и всичко което може да очаквате от една Star Wars продукция. В общи линии, особено ако гледате на IMAX, се пригответе редовно да оставате без дъх. Всеки пиксел е пипнат до съвършенство.

rogue-one-gallery32_ea791280

Звукът: John Williams не работи по саундтрака на Rogue One, но Michael Giacchino се е справил чудесно с музиката, и филма звучи… Star Wars-ски. 🙂

rogue-one-gallery45_9077fbc4

Сюжетът: Благодарение именно на Лукас, Star Wars феновете подхождат със сериозни притеснения, когато говорим за предистории. Добрата новина е, че в Rogue нещата са… напълно ок. Историята на филма пасва чудесно във времето преди епизод 4 и звучи разумно и логично + дава отговор на въпрос, който тормози феновете от има няма 40-тина години. Аз лично, не видях нещо, което да ми направи неприятно впечатление и да ме подразни, даже напротив. И въпреки, че всички знаем края, ми беше интересно как точно ще се развият нещата в лентата.

rogue-one-gallery59_afcaa758

Действието: Лично за мен, най-големия проблем на Rogue One е… че е твърде муден. И това го казвам напълно отговорно. Филмът просто се влачи. До някъде ми е ясно защо това е така – все пак, както писах и по-горе, историята има нужда от време, за да представи персонажите и да изгради мотивите им. Докато в началото камерата обаче прескачаше от планета на планета, аз като зрител започнах да се чудя – нужно ли е всичко това и не може ли направо да преминем към действието. Основната част от филма също не е изпълнена с твърде много динамика, а по-скоро представя още и още персонажи, и гради вече показаните. Накрая се стига до екшъна… и нещата свършват. Разбира се, всяка една сцена е изключително красива и приятна за гледане, а и филмът е пълен с Easter eggs, които да държат вниманието на хардкор феновете окупирано, но въпреки това ми се искаше филмът да беше една идея по-стегнат.

rogue-one-gallery41_8efd570a

Персонажите: От новите лица в филма – Jyn Erso (Фелисити Джоунс) е супер. Персонажът и е смислен, логичен… и готин.

rogue-one-gallery40_8c244519

Новия Star Wars дроид – K-2SO (Алън Тюдик) е… новият ми най-любим Star Wars дроид. Въпросният е скандално як и всяка негова екранна поява ме караше да се хиля като тиква. #МНОГОДОБЪР.

rogue-one-gallery30_9defa75c

Мадс Микелсен също е глориъс…, ама той си е глориъс по принцип. Cassian Andor (Диего Луна) ми беше по-скоро безразличен.

rogue-one-gallery25_72297857

Дуото Chirrut Îmwe (Дони Йен) и Baze Malbus (Wen Jiang) също е любопитно, но там не можах да се отърся от странното усещане, че двамата присъстват само за да може след години Disney да направят spin-off филм и за тях.

rogue-one-gallery14_42a7cd6e

Иначе старите лица са ясни, като разбира се няма как да не спомена Дарт Вейдър, който е ГЛОРИЪС! Той е основната причина, заради която ще седна пак да гледам филма. Просто страхотен.

rogue-one-gallery66_faff1a04

Заключение: Всъщност Rogue One е военен филм, развиващ се в Star Wars вселената. И това е яко, защото разчупва познатата форма и предлага един нов тип приключение. Приключение, което е напълно ок. Въпреки това, и съзнавайки напълно, че двата филма са напълно различни, смея да твърдя, че епизод 7, въпреки всичките си кусури, ми беше по-добрия от новите филми. Тук роля играе и един фактор, който обсъждам по-долу, в графата със спойлерите, но докато след края на епизод 7 имах желание директно да вляза на следващата прожекция (в крайна сметка гледах филма 4 пъти), тук такова желание не присъства. За мен ROGUE ONE: История от Междузвездни войни, беше точно „история от Междузвездни войни“. История, която изгледах с интерес, и с която приключих (изключая Дарт Вейдър сцените, заради които ще го гледам пак). История, която за разлика от епизод 7, не ме накара да плача или да седя на ръба на седалката. Просто история.

rogue-one-gallery78_827302e0

А относно теста на Disney, гледайки бокс офиса и съдейки по собствената си реакция – напълно успешен е + сигурен съм, че следващите „самостоятелни“ истории ще бъдат още по-добри. И да, очевидно можем да имаме Star Wars филм без култовите интро надписи. 😀

Преди да приключа, само още една бележка – не знам защо Rogue One има версия озвучена на български. Това със сигурност не е детски филм и в никакъв случай не Ви съветвам да водите малки деца да гледат филма. Смисъл да, няма кръФ, щот тва е Star Wars, ама филма съдържа доста прилично количество брутализъм (все пак Военен филм).

rogue-one-gallery55_14c42c07


Спойлери: От тук надолу, следват спойлери за сюжета на ROGUE ONE. Ако още не сте гледали филма – затворете страницата и заповядайте отново след като поправите грешката си.

spoilers

Предупредени сте.

Най-голямата ми драма с Rogue One е… че всички умират. Ама абсолютно всички. Смисъл, ок – има логика повечето главни персонажи да умрат, но не мога да се отърся от усещането, че някой от тях бяха убити, просто щото ги няма в епизод 4, и оставянето им живи, щеше да доведе до сложни… неща. 😀 Това разбира се е свързано с нещата които писах по горе. Смисъл – два часа ми градите персонажи, и в момента в който започнах да свиквам с тях… ги убихте. Да, пак казвам, напълно логично е да го направят, ама… остана ми малко горчив привкус, и загубих желание да инвестирам повече време във филма, просто защото тези персонажи вече не съществуват. Напълно осъзнавам, че проблема най-вероятно е в мен, но ми беше малко ту-мъч, как от един момент нататък започнаха да ги задраскват, без това да ми се струва напълно необходимо.

Оусо, края с прегърнатите Cassian и Jyn беше булшит.

star-wars-episode-iv-a-new-hope-image


Ревю: „Rogue One: История от Междузвездни войни“ (Rogue One)

от  cinemascrotum

„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти […]

Hell or High Water

от  Lights, Camera, Action

“Hell or High Water” е най-новият филм на режисьора Дейвид Макензи (Starred Up”, “Perfect Sense”). Заглавието предизвика много положителни коментари сред критиците и привлече значителна аудитория. Към този момент „Hell or High Water” е най-печелившият независим филм в САЩ (IndieWire). Продукцията е спечелила над 27 милиона долара и изпреварва нашумели заглавия като „The Witch”, „The Birth of a Nation”, “Café Society”.
Филмът може да бъде определен като съвременен уестърн, който е изграден от богата атмосфера, страхотно актьорско присъствие и социален коментар. Двама братя се впускат в опасна игра, която включва обири, странни маневри и насилие. Целта им е да спасят семейното ранчо в Тексас. На пръв поглед планът им изглежда добър, но през цялото време стои някак хаотичен и обречен на провал. Горивото на братята е тяхната решителност, но и преследвачите им имат сериозни намерения.
Сюжетът на филма е изключително изчистен и за мен това е сред главните предимства на „Hell or High Water”. Нито е някаква сложна комбинация от обрати, нито ще те кара да очакваш неочакваното. В същото време темпото е чудесно, а кадрите са построени майсторски. Не винаги е задължително да имаш сложен и многопластов сценарий, за да покажеш много неща. Понякога само няколко думи, поглед или действие са достатъчни. Филмът се развива бавно и последователно.

 Особено впечатление правят актьорите. Крис Пайн, Джеф Бриджис и Бен Фостър са безупречни. Дори героят на Фостър, който е поставен в абсолютната крайност, не успя да ме разочарова. Изпълнението на Бриджис е твърде възможно да го отведе на „Оскарите”. За Фостър не съм сигурен. Откровено ми липсваше централна и силна женска роля, но не виждам как би паснала на историята.
 
Винаги харесвам малките детайли в киното. В „Hell or High Water” много ми допадна как в кадрите „съвсем случайно” попадат различни табели и билбордове. Те изкусително предлагаха кредити и финансова помощ. Стърчащи железни статуи на финансовото робство.
Друг интересен момент е задължителното присъствие на оръжие в културата на американците. Филмът елегантно намеква, че всеки може да се снабди с желязо – от изкуфял дядка до млад дебил на бензиностанция и дори цяла група случайни граждани, решили да вземат правосъдието в собствените си ръце. Смъртта е винаги на един куршум разстояние. Страхотният финален диалог е доказателство за тази теза. 
Превъзходният саундтрак на Ник Кейв и Уорън Елис придава чувствителен и минорен тон на филма, внушаващ пустинната обреченост на новия див запад. 

Hell or High Water” е филм за кръвните връзки, които понякога се късат под натиска на живота, а друг път остават непокътнати. Модерен уестърн за разрухата, мръсотията и крайните мерки. Бедността твърде лесно заразява с отчаяние. В такива моменти разликата между приятел и предател са някакви си 200 долара бакшиш.


Моят рейтинг: 8 от 10

John Wick: Chapter 2 – нов трейлър!

от  Strangera

СПОКОЙНО! Според трейлъра, този път всичко с кучето изглежда наред.

john-wick-2

Иначе, тия момчета така и не се научиха, че не е разумно да се заяждат с John Wick. 😉


„Westworld“ – седми епизод

от  cinemascrotum

Откриващата реплика от „Престиж” е „Гледате ли внимателно?” Същото трябва да се питате и Вие, докато следите действието на „Западен свят”, понеже сериалът награждава наблюдателните зрители и наказва тези, които не виждат дълбочината му. Нищо чудно, че повечето критики към него са „много ми е скучен” и „нищо не разбирам”, най-вероятно от хора без умствения […]

„Westworld“ – четвърти, пети и шести епизод

от  cinemascrotum

Тази сутрин наваксах с маратон от четвърти, пети и шести епизод на „Западен свят” и напълно очаквано, mindfuck-ът е пълен. Долният текст е пълен със спойлери и представлява съвсем повърхностни и разхвърляни впечатления от току-що видяното, така че ако не следите шоуто или не Ви се четат скучни разсъждения, може спокойно да го пропуснете. Още […]

Семейство Фенг

от  Movies.bg

Семейство Фенг
С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, […]

Paterson

от  Movies.bg

Paterson
Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит. Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос […]

Nocturnal Animals

от  Movies.bg

Nocturnal Animals
Откриващите кадри на Nocturnal Animals уязвяват смъртоносно пуриста: огромни вертикални пана инсталирани в упадъчно-белия интериор на ЕлЕй галерия за съвременно изкуство. Върху плазмите, жени (50-60 год.) с набраздено наднормено тегло, с кабаретни грим и атрибути развяват одеяла от плът на забавен кадър. Лицата им пръскат нездрави струи на реваншистки ентусиазъм. От инфантилната ода бие студена, […]

Допълнителни сцени от „Suicide Squad“

от  Popcorn Movies BG

Останахме много разочаровани от „Suicide Squad“ на Дейвид Ейър и му се разсърдихме страшно много за това, което сътвори. Без да изпадаме в подробности защо така се получи (може да прочетете в ревюто тук), то съвсем скоро филмът излиза на блу-рей и първоначалните намерения на Ейър да НЕ пуска удължена версия се размиха в пространството. Такава версия ще има, може да я поръчате и в България, но все пак, ако нямате такова намерение, то може да погледнете малко от допълнителните материали:

Това, което виждаме, е малко от процеса по създаването на героя на Джаред Лето. Ще видим целия филм отново и се надяваме поне малко да останем доволни.

Първи постер на „Alien: Covenant“

от  Popcorn Movies BG

Доживяхме и това – най-накрая имаме поглед към първия постер на дългоочаквания „Alien: Covenant“. Без изобщо да се впускаме в излишни подробности, то сложете очилата, затъмнете прозорците и се насладете на прекрасния ксеноморф, който ни гледа закачливо:

alien-covenant-poster

Обмисляме вариант за най-бързо снабдяване с плаката – толкова много ни кефи! Междувременно пък разбираме, че премиерата му е изместена – вместо пред месец август 2017 г., ние ще можем да го гледаме още през май, което са си три месеца издърпване. Повече от прекрасна новина.

Едва ли има незапознати с историята, но все пак да повторим – Ридли Скот режисира продължението на „Prometheus“, в който ще видим Кейтрин Уотърстън, Деймиан Бичир, Ейми Саймиц, Кармен Еджого, Кали Ернандез, Били Крудуп и Дани МакБрайд. Ще видим и Нуми Рапас, както и двойна доза от Майкъл Фасбендър.а

Създателите на „Resident Evil“ с нова поредица по видеоигра

от  Popcorn Movies BG

След като дълги години работеше упорито върху франчайза „Resident Evil“, Пол В.С. Андерсън вече е решил не само да приключи работа върху фантастичната поредица с Мила Йовович, но и да се насочи директно към друга игра на Capcom, която да прехвърли на кино екраните.

Не сме от най-големите почитатели на Resident Evil, но това не пречи да ги гледаме и да им се радваме, особено на първите две части. По същият начин ще подходим и към новия проект, базиран на „Monster Hunter“. Не сме играли играта, но това няма да ни спре да проверим за какво всъщност става дума. Според Андерсън и Джеръми Болт, те вече работят върху първоначалния сценарий, в който ще бъде внедрена работа за цели 50 милиона щатски долара, колкото е първоначалния бюджет.

Идеята зад „Monster Hunter““ще наподобява „Матрицата“ – обикновен американец с обикновена (и скучна работа) попада в параления „Monster Hunter“ свят, където ще трябва да се бори срещу всякакви изчадия адови. Целта е този паралелен свят да не се окаже в една реалност с нашият.

Първоначалните планове са за два филма, а ако те постигнат успех, то поредицата значително ще се увеличи.

И докато чакаме „Monster Hunter“, то мислим все пак да погледнем последният „Resident Evil“, чиято премиера е насрочена за 3 февруари 2017 г.

Fantastic Beasts and Where to Find Them (2016)

от  Framespotting

За всеки едни човек, израснал, докоснал се и обикнал историите, които авторката Дж. К. Роулинг започна да споделя със света през (вече) далечната 1997 година, магическият свят на Хари Потър, който писателката изгради така вещо се превърна в нещо скъпо и като място, където можеш да се върщаш винаги, когато ти е необходима мъничко магия в живота.

Затова, когато последната 7ма книга и последният 8ми филм от екранизациите разкриха своите финални магически мигове пред читателите и зрителите, всеки един фен на тази завладяваща поредица изпитваше чувство на тъга, че нещо специално от неговия живот е стигнало своя завършек.

За наша всеобща радост, обаче, магията продължи под различни форми. Авторката Дж. К. Роулниг не прекрати практиката си да обогатява магьосническия свят, обичан от милиони, чрез онлайн платформата Pottermore. Когато новината, че писателката, заедно с двама английски драматурзи, подготвят пиеса, която да е като вид продължение на историята за магьосника Хари Потър, всеки един почитател на поредицата беше във възторг. Ето защо екстазът по магията на Роулинг достигна още по-високо ниво, когато  в същото време беше обявено, че се работи и по екранизация, инспирирана от една малка, но все пак позната за феновете, литературна творба, отново плод от работата на Роулинг, а именно наръчникът за магическите зверове, носеща името – Fantastic Beasts and Where to Find Them.

fbawtft-1

Какво може да се получи от превръщането на този сравнително кратък литературен материал в кино лента будеше огромно любопитство и не малко съмнение дали може наистина да се осъществи качествена историята, която да не е просто някакъв опит за спечелване на все още популярност от нещо, което е наложило своето име като поредица, която смело мога да твърдя, че ще се запомни завинаги.

По сценария на филма Fantastic Beasts and Where to Find Them работи самата Дж. К. Роулниг, като това е нейният пръв истински опит за създаване на филмов текст. Режисурана на лентата беше поета от човек, който отдавна е работил с Роулниг и се е доказал като способен да превъплъти магията на този своеобразен самостоятелен друг свят в образ, който да се хареса на по-голямата част от публиката. Дейвид Йейтс е именно режисьорът, който стоеше зад екранизирането на последните 4 от общо 8 филма по книгите на Роулинг за Хари Потър. Новината, че Йейтс ще режисира не само този нов филм от магическия свят на британската авторка, но и следващите 4 от заплануваната нова магическа ера, беше приета с радост и положителни очаквания.

Не може да се пропусне обаче и моментът, че този познат екип от имена, работили и творили заедно за създаването на кино преживяването на познатата ни отминала поредица за „момчето, която оживя“, имаше задачата и трябваше да се докаже пред феновете като способен да изгради нещо ново, което не само и единствено да събужда носталгичните чувства по известната история, но и да създаде един нов, свеж и обогатен разказ, който да завладее съзнанието на зрителя и да го пренесе отново на онова магическо място, в което години наред е обичал да се потапя.

fbawtft-2

Сценарният текст на Fantastic Beasts and Where to Find Them остава впечатление като структурно написано и много умело работещо произведение. Историята започва и разгръща своята същност с плавен ход, който надгражда видяното, но освен всичко останало успява да забавлява, но и да не забавя своята сила и да не отегвача в нито един момент за двучасовото времетраене на лентата. Образите, които съгражда са интересни; всеки един от тях има своята история, а Роулинг успява да изгради характеристиките им така, че да ги превърне в разнообразни и добре работещи един с друг персонажи. Приключенската нотка, която ни е добре позната не само от книгите, но и от екранизациите по историите за Хари Потър е на ниво и тук, като дори може да се твърди, че е в пъти повече, защото действието на филма бързо ни хвърля в дълбините на историята и на проблемността, която се прокрадва в действието.

А то се развива през 1926 година в Ню Йорк, когато вече споменавания в магическия свят на Роулниг магизоолог Нют Скамандър пристига в Америка с куфар, пълен с всякакъв вид магически създания. Ролята на Скамандър е поверена на актьора Еди Редмейн, който успява да изгради персонажа по необходимия чудат и леко ексцентричен начин. Историята на Скамандър е интересна и несъмнено си личи, че около този образ може да се съгради и разгърне много богата и вълнуваща история, за което по време на филма бяха направени множество референции към познатия свят на Хари Потър, както и подсказки за това какво може да очакваме да видим занапред в тази нова магьосническа кино ера.

fbawtft-3

Срещата на Скамандър с американската вещица Тина Голдстин, пресъздадена от актрисата Катрин Уотерстън, от своя страна ни позволява да надникнем към един нов аспект от света на Роулинг, а именно обогатената история с това как магията се случва, регулира и изобщо каква е магьосническата аналогия на всичко това в Америка. Сцената, в която пред нас се разкрива американския магически конгрес и различните отдели и места, през които камерата на Йейтс ни превежда са завладяващи, красиви и изпълнени с онази магьосническа чудатост, която винаги е вълнувала.

Отношенията между Скамандър и Тина Голдстин са съградени по един на моменти типичен и познат подход, но в крайна сметка по доста приятен и добре приемащ се от зрителя начин на изграждане на екранна двойка, която работи в синхрон и обогатява героичността на духа не само на едната, но и на другата страта.

Филмът пресъздава и духа на американската действителност и визия от средата на 20-те години по изключително правдоподобен и доста открояващ се начин. Сценографията на лентата е грабваща и завладяваща сетивата. Именно в тази американска картина на преден план доста ярко изпъква и образът на Якоб Ковалски, обикновен нюйоркчанин, който има своя съкровена мечта, а опитът му да я реализира го среща с главния герой и го превръща в неизменен спътник в приключението на Скамандър в Ню Йорк. Персонажът на Ковалски, изигран от актьора Дан Фоглър, е малко или много онзи елемент от филма, който до голяма степен съдържа и реализира хумора на сценария. Химията, която Филгър от друга страна успява да изгради с актрисата Алисън Судол, изпълняваща ролята на Куини Голдстин, държи в себе си доста симпатична, чаровна и оптимистична нотка.

fbawtft-4

Несъмнено един от най-важните и впечатляващи елементи от Fantastic Beasts and Where to Find Them са именно самите зверове. Тук пред нас се визуализират както вече споменавани и познати за феновете магически същества, така и съвсем нови и вълнуващи екземпляри. Начинът, по който Скамандър се грижи и говори за своите животни в основите си може да се определи като чисто и просто хуманен. Сцените, в които филмът разкрива пред нас гледки от магическите зверове, техните способности, а дори и техните маниери, грабват вниманието на зрителя със своята прекрасно реализирана ефектност; със своите моменти на искрено събудена симпатия, но и такива на преклонение пред величинието и мистичността им.

Когато говорим за изграждането на персонажите във Fantastic Beasts and Where to Find Them не може да не се обърне заслужено внимание и на ролите, които актьорите Колин Фарел и Езра Милър изиграват. Колин Фарел за пореден път показва, че може да се превъплъщава в авторитетна персона, която да буди респект, но и с някаква спотаена в основите си сила за събуждане на страх у околните. Това, по мое мнение, изостря до голяма степен  вниманието и провокира в зрителя желанието да търси истината за нещата от историята, която се разкрива пред него.

fbawtft-5

Езра Милър от своя страна успява да изиграе една от най-открояващите си роли за последните години, като отново се доказва като млад актьор, чиято отдаденост на поверените му персонажи е впечатляваща. Около изиграният от Милър свит в себе си и репресиран от своята фанатична осиновителка младеж на име Кредънс са залегнати някой от най-важните и основни теми на филма, като например една добре позната историческа фактология, а именно тази за лова на вещици в Америка. Страхът между двата свята на хора и магьосници е дълбоко залегнал във Fantastic Beasts and Where to Find Them и разкрит като една от водищите двигателни сили за конфликтостта, която филма засяга и изгражда. Страхът от черната магия, в лицето на вече познатия на феновете черен магьосник Гелърт Гриндълуолд; тоталната изолация на американското магьосническо общество и опасността от разкриването им, комбинирано с фанатичността на група немагически хора, които са готови да подновят практиката за ловене на вещици – всеки един от тези сюжетни елементи ескалира и се надгражда умело в хода на филма, за да достигне до своят вълнуващ финален сблъсък. А самите обрати в историята впечатляват със своето изкусно сработване и задържането на вниманието, като успяват да изградят онова чувство на очакване на развръзката, което е основен и важен фактор за един приключенски фентъзи филм, който все пак съдържа в себе си вълнуваща история, способна да трогне голям брой зрители.

fbawtft-6

Fantastic Beasts and Where to Find Them е лента, която освен със своето разбуждане на една носталгична любов към познат и силно обичан измислен свят, впечатлява и със своята цялостна реализация. Един от най-големите плюсове е това, че филмът отделя нужното внимание на своите герои, създава техните истории и отношение между тях, за да ги вплете в едно общо приключение – в мисия на чиста героичност, която всеки един от нас, почитеталите на магическия свят на Дж. К. Роулинг, е търсил, откривал и запазвал в себе си след всеки един конкакт с него. Ето защо навлизането в тази своеобразна нова епоха е нещо, което ще буди още много вълнение и интерес, а истинската магия е именно в това.

Arrival (2016)

от  Framespotting

Arrival. Несъмнено едно от филмовите заглавия на 2016 година, които отявлено остават своя знак сред лентите, разказали едни от най-добрите и запомнящи се истории на седмото изкуство през вече изминаващата година. Филм, който трудно можеш просто да поставиш в една точно и разяснена до детайл жанрова класификация, защото е нещо далеч надхвърлящо стандартните представи за sci-fi филм с драматична насоченост. В лентата се преплитат идеи и характеристики, които запленяват и се опитват, по най-правилния за историята начин, да поднесат на зрителя своята същност, своя език, своето време и своята сила.

Зад Arrival стои едно, по мое лично мнение, от най-добрите режисьорски имена в днешно време, а именно това на канадеца Денис Вилньов, който с филма си Incendies през 2010 година накара широк спектър от кино индустрията и кино любителите да втренчат поглед в това, което той майсторски разкрива и изгражда на екрана. Последвалите филми от него като Prisoners, Enemy и Sicario затвърдиха името му като един от най-интересните и талантливи, действащи в момента режисьори. Способността му да сформира прекрасни екипи от таланти в сферите на операторската дейност, монтаж, звук и музика, и изобщо във всеки един аспект от конструкцията на една лента, е повече от заслужаваща възхищение и адмирации. Но може би една от най-отявлените сили на Вилньов е в това, че смее да поема рискове да визуализира текстовете на сценаристи и автори, чиито писмени материали могат да се характеризират като смели, различни и изключително стремящи се да предизвикат размисъл в зрителя, да събудят вълнението от това, което преживяват посредством филма; да разнищят за себе си това, което им е дадено, да го пречупят през своя език, своето съзнание и възприятие.

Като подобен своеобразен филмов риск може да се опрадели и лентата Arrival. Сценарият, дело на Ерик Хайсърър и базиран по разказа „Story of Your Life“ на автора Тед Чан, изгражда Arrival като научно-фантастичен филм, който обаче минава отвъд тази граница, за да я разшири неимоверно много; да я обогати със своите идеи, които всъщност в основата си могат да бъдат определено като метафизични, но и като чисто човешки.

maxresdefault

Оформянето на образите зад тази история са поверени на силен актьорски състав, включващ в себе си имена като Ейми Адамс, Джеръми Ренър, Форест Уитакър и Майкъл Стулбарг. Най-открояващата се от всички е безусловно ненадминатата игра на Ейми Адамс, която прави една от най-силните роли не само за годината, но и в кариерата си. На Джеръми Ренър е поверен персонажът на физика Иън Донъли, чиято работа и отношения с героинята на Адамс са едни от нишките в този филмов разказ, които впечатляват, вълнуват и въплъщават в себе си голяма част от замислите на филма.

За Arrival определено може да се счита, че е от онези кино ленти, които дълго след края си поставят човек в състоянието на това да има нужда да обмисля и разсъждава над онова, което е видял. Всъщност в това се крие една от красотите на този филм – той дава точно толкова информация и точно толкова драматизъм, колкото е необходимо, за да накара зрителя да намери онези идеи, скрити зад повърхността, но ясно загатнати и навигирани. А гамата на тези идеи е наистина впечатляващо голяма и разнообразна.

За филма с лекота и сигурност може да се  твърди, че е изнесен на раменете на актрисата Ейми Адамс, която умело и с истински актьорски финес изгражда образа на д-р Луис Банкс – добре образована жена, чието познание по лингвистичните науки са я издигнали до високи постижения. Подходът, по който е изграден образът на д-р Банкс и сферата, в която тя работи е наистина умело структуриран и е основата на една от най-ключовите идеи на филма, а именно тази за езика. Езикът като задвижващ елемент не само за цивилизацията, но и за разкриване на познанието. Езикът като философска гледна точка. Идеята за това чрез езика да навлизаш в непознати територии, в територии дори на нещо не от тази земя, но в основата си най-важното парче от пъзела – за изграждането на разковничето, каквото е комуникацията. Впечатление прави загатването на онази философска идея, че едно нещо започва да бъде нещо конкретно, когато бъде обозначено като конкретност – чрез своето име, название, чрез словото, чрез езика. Един камък започва да бъде нещо различно от всичко друго именно, когато бъде назован като камък. Тук персонажът на Ейми Адамс е в най-голямата си сила. През целия филм сценарият изгражда образа на д-р Банкс по начин, който съчетава в себе си силата на познанието с отдадеността; с битките, който човек води със и във себе си, с всичко онова, което човек е преживял или му предстои да преживее.

screen_20shot_202016-08-16_20at_204-07-15_20pm-0

Често сме свикнали да свързваме идеята за филми, акцентиращи върху научни или фантастични погледи върху извънземните раси и другите форми на интелект основно като някакъв вид заплаха. Структурата на такъв вид филми е винаги почти едни и същ – имаме възникване на проблем и чувство на заплаха от непозната страна, а от там следствията за действия и контрадействия. В Arrival тези аспекти дори и да могат да бъдат открити и усетени, на тях не бива акцентирано по точно същия начин. Присъствието на извъзнемна раса във филма подтиква към действия и контрадействия, който обаче са спомагателни за аргументирането на истинските идеи зад филма. Различният поглед над това защо този извънземен интелект е избрал да навлезе в пределите на Земята ни кара да обърнем погледа си към онова, което имат да ни „кажат“.

Идеята за времето и неговия ход започва свое надграждане от самото начало на лентата и продължава своето развитие и кулминация до самия край. Отново майсторски вплетено в историята на главната героиня, пречупено през онова, което извънземната раса носи със себе си на Земята и чрез преминаването през различните примки на времевия поток в края на третото действие на филма всички тези идеи и послания придобиват една цялост – за изборите, които правим. За това да сме готови да изживеем всичко, независимо от това дали ще знаем или не неговата крайна дестинация и резултат; за това, че комуникацията между онези, които имат различни гледни точки е истинската сила, която може да промени хода на времето към нещо по-добро, по-мирно, по-истинско и заслужаващо си да се изживее и с радостните, и с болезнените моменти по пътя му.

mv5bmty1nzk4odc5ov5bml5banbnxkftztgwmja0ndq1mdi-_v1_sx1500_cr001500999_al_

Всички тези идеи в Arrival се навързват по изключително плавен и постепенен начин, което е тонирано правилно и отговорно със самата режисура и монтаж на лентата. Вилньов заедно с оператора Брадфорд Йънг успяват да изградят картини, които впечатяват с цялостта и заряда си. Умението в това да изградиш кадри, които да влият на усещанията на зрителя по кореспондиращия на сценария начин е истинско предизвикателство, а Вилньов го реализира по безупречен начин. Чувството на напрежение и несигурност се „материализира“ в картини, които впечатляват с цвят, светлина и изпипана конструкция. Приплетени с „топлото“ режисиране и на онези моменти, наситени с нежност, тъга и чиста емоция превръщат гледането на Arrival в наистина нещо запомнящо се и по най-простичък начин казано – в един красиво осъществен контакт.

 

Train to Busan (Влак до Пусан) - ревю

от  Lights, Camera, Action

Зомби събитието на годината се нарича „Влак до Пусан” (“Train to Busan”, 2016). Филмът беше показан в „Кан” извън конкурсната програма, което за подобно жанрово кино си е почти събитие. Режисьор е Yeon Sang ho, който до този момент се е занимавал основно с анимация. „Влак до Пусан” убедително държи първото място в годишния боксофис на Южна Корея с над 11,5 милиона продадени билети, което го прави поредният „корейски блокбастър” с над 10 милиона посещения. Филмът продължава да жъне успехи и на чуждестранни пазари.

Пътуването започва директно и още от първите кадри е ясно, че ще става въпрос за оцеляване в постапокалиптична среда. Баща и дъщеря се качват на влака за Пусан, а в този момент непознат вирус вече е започнал да превзема страната.
Макар филмът да използва стандартна сюжетна рамка и познати похвати от зомби филмите, начинът по който е направен го превръща в нещо уникално. Динамиката и напрежението са изключително добре изградени. Зрителят почти няма време да си почива, защото историята е в постоянно движение. Бързото действие носи наслада, забавление и постоянно очакване. Обстановката е нажежена докрай и оцеляването е цел номер едно. Темпото е просто фантастично.
Звуковото оформление също е на много високо ниво и спомага за цялостната атмосфера. Редуването на бърза и бавна музика кореспондира чудесно с различните епизоди във филма. Разбира се, корейците не пропускат да вкарат мелодрама почти във всеки жанр, но тук тя пасва толкова добре, че не мога да им се разсърдя. 
Режисьорът изгражда интересни герои. Никой от основните участници не е сложен просто така, за да го изяде някое зомби. Всеки има ясно изразен характер, история, добри и лоши качества. Освен това са изключително разнообразни и умело успяват да се впишат в цялостната обстановка. Имаме комбинация от различни възрастови групи – деца, възрастни, младежи. По този начин зрителят лесно може да открие своя любимец и да се идентифицира с него.
Изненадващ момент за мен беше присъствието на основен антагонист-злодей. Докато вирусът и зомбитата биват основната заплаха, режисьорът ни хвърля в лицето един доста неприятен човечец, който се явява главен отрицателен герой. В него са концентрирани всички лоши човешки качества, които биха могли да излязат наяве в подобна форсмажорна ситуация. Той дразни с такава сила, че зрителите със сигурност му пожелават доста неприятни неща. 
„Влак до Пусан” с лекота се нарежда до най-качествените заглавия в зомби жанра. Филмът е изпълнен със страхотен екшън и много забавление, но същевременно с това притежава силни драматични моменти, които повдигат различни морални въпроси. Понякога в екстремна ситуация борбата за оцеляване може да унищожи човещината. Билет за „Влак до Пусан” гарантира адско пътуване, изпълнено с адреналин и жестока динамика. 


Моят рейтинг: 8.5 от 10


10 страхотни филмови престрелки от последните 10 години

от  Lights, Camera, Action

Много зрители обичат да гледат екшън филми. Престрелките са важна част от забавлението. Те могат да бъдат основен момент от екшън-трилъри, криминалета, военни филми или дори комедии. Смисълът на качествената престрелка е да работи добре със сценария. Страхотно е, когато тези сцени са разрешаване на конфликт или служат за изграждане на напрежение. Аз предпочитам тези моменти да са в края на филма и им придавам по-голяма важност, когато историята приключи интензивно и диво. Съществуват и примери за добри престрелки в средата на филма или дори в неговото начало.

Реших да направя този списък с филми от последните 10 години, защото има много статии от рода на "Най-добрите на всички времена", където можете да откриете обичайните заподозрени като "Heat", "The Matrix", "Hard Boiled", "Terminator", "Scarface" и други. Очевидно те няма да присъстват тук и се надявам някои от моите нови фаворити да станат следващите примери за страхотна престрелка. Това не е класация и няма определен ред, а е просто списък. Нека започнем със стрелбата. 

1.     Django Unchained (2012) – Candyland Massacre
Всеки фен познава жаждата на Тарантино за кръв. Той винаги прави готини престрелки и "Candyland Massacre" го затвърди като майстор на подобни сцени. Харесвам много и престрелката в бара от “Inglourious Basterds”, но мисля, че тази е по-добра. Тази сцена притежава чудесна динамика, а използването на забавен кадър я прави лесна за наблюдаване и унищожително красива.
“Candyland Massacre” притежава всичко - бързина, забавление, кръв и жестоки звукови ефекти. Музиката на легендите Тупак Шакур и Джеймс Браун придава на тази сцена абсолютно уникален вкус. Тарантино има талант да прави велики престрелки и тази безспорно ще бъде запомнена. Като картина в тъмночервено. 

2.     The Raid: Redemption (2011) – 6th Floor Combat
Вероятно “The Raid: Redemption” е най-добрият екшън филм от последните години. Талантливият режисьор Гарет Еванс бързо застана в светлината на прожекторите. Филмът е фокусиран повече в брилянтните сцени с бойни изкуства, но в едно определено сражение се използват основно оръжия. Условно нарекох тази част "6th Floor Combat". Започва със стилен изстрел на забавен кадър в тъмното, който разкрива позициите на ченгетата и престъпниците от горния етаж започват да стрелят като за последно. Започва брутална война и навсякъде летят куршуми - през врати, прозорци, подове.

Тази престрелка притежава смазващо напрежение, майсторска подвижна камера и нереално добри каскади.  “6th Floor Combat” приключва на петия етаж с "хладилник-бомба". Просто епично. 

3.     In Order of Disappearance (2014) – Final Showdown
Тази скандинавска смесица от трилър и черна комедия е следващият ми фаворит. Самият филм е много интересен, добре написан и режисиран. Стелан Скарсгард и Бруно Ганц за пореден път блестят с жестоки изпълнения. Финалната престрелка е качествена и запомняща се. Всичко се развива много бързо и непредсказуемо. Въпрос на секунди е първите бойци да паднат сразени. Тази сцена е прекрасно подбрана за финал на филма, защото имаме добре развити герои, които са движени от желанието за отмъщение.
Зимните пейзажи внушават мир и спокойствие, но тази прекрасна природа става арена на дивашка престрелка. Перфектното използване на музика също трябва да бъде споменато. Красива и ожесточена развръзка на силен филм. 


4.     Wanted(2008) – Wesley’s Rampage
“Wanted” е добре познат блокбастър, в който участват Анджелина Джоли, Морган Фрийман и Джеймс Макавой. Историята е добре позната, но облечена с нови ефекти. Обикновен човек на име Уесли става супер убиец и резултатът е впечатляващ. Има и други добри екшън моменти във филма, но със сигурност само “Wesley’s Rampage” оставя отпечатък в съзнанието.
Тази сцена е нереалистична и абсурдна, но много динамична и носеща забавление. Уесли се движи изключително бързо и неговата бързина е миксирана със забавени кадри. “Wesley’s Rampage” се превръща в ненормална касапница. Камерата се движи като ураган, а героят носи разрушение във всички посоки. Филмът сам по себе си е далеч от перфектен, но пък екшън сцените са страхотни. Чисто забавление. 


5.     The Guest (2014) – The House Shootout
"The Guest" комбинира простичка история и красива кинематография. Непознат войник пристига в къщата на семейство Питърсън, представяйки се за приятел на техния починал син.
Този независим филм носи ретро усещане. Имаш чувството, че гледаш стара видеокасета с високо качество на картината. Участват набиращата скорост Майка Монро и Дан Стивънс, който влиза в ролята на харизматичния странник Дейвид. Саундтракът на "The Guest" също е страхотен, но най-готиното нещо във филма е една точно определена сцена - "The House Shootout". Дейвид е изненадан от няколко тежковъоръжени мъже, които искат неговата глава. Така започва кратка и шумна престрелка, изпълнена със стил и резки обрати. Гилзи хвърчат наоколо и Дейвид показва своите сериозни умения. 

6.     Hot Fuzz (2007) – Sandford Shootout
"Hot Fuzz" е брилянтен филм. Интелигентен, забавен и пълен с енергия. Саймън Пег и Ник Фрост просто са родени, за да играят заедно. Филмът е изпълнен със страхотни сцени, но сред най-запомнящите се е "Sandford Shootout" - дълга, абсурдна и безкрайно забавна. 
Тази престрелка е абсолютно фантастична и започва с ... Никълъс Ейнджъл на кон! Всички карти са на масата и оръжията са готови за стрелба. Едгар Райт използва изключително бърза камера, ненормален монтаж, жестоки каскади и епични диалози. Това превръща "Sandford Shootout" в 100% оригинална престрелка, която надали може да се види в друг филм. Самият стил на Райт е лесно разпознаваем и дори труден за копиране. Къде другаде бихте могли да гледате битка между две шантави ченгета и банда смъртоносни старчета? Без съмнение Райт е комедиен гений. 


7.     John Wick (2014) – House Shootout
"John Wick" беше приятна изненада за феновете на Киану Рийвс. Бивш наемен убиец излиза от пенсия, за да отмъсти на група гангстери, които са го ядосали. Това е практически целият сюжет и е подобен на стотици филми, но "John Wick" притежава други качества, които го отличават - готин "подземен свят", страхотни екшън сцени и забавлението не спира през цялото време. 

Две от престрелките са много добри. Аз предпочитам "House Shootout". Тя е брутална, динамична и стилна. Каскадите са на много високо ниво. Основните предимства в тази битка са две - изглежда наистина реалистично и ни показва със замах уменията на Джон Уик. 

8.     Drug War (2013) – Final War
Джони То е голям екшън режисьор. Той постоянно доказва своето майсторство в жанра със страхотни филми като "The Mission", "Election", “Running out of Time”, “Exiled". 
"Drug War" е великолепен филм. Наркобос е арестуван и принуден да стане част от полицейска операция. Започва игра на котка и мишка, в която залозите са много високи. Този шедьовър има перфектно конструиран и интригуващ сюжет. Темпото е чудесно и събитията се развиват методично, за да ви отведат до престрелката, която нарекох "Final War" - 10 минути на тотална лудост. Битката е непредсказуема, интензивна, сурова и реалистична. Напрежението нараства с всяка минута. Това е перфектен пример как майсторска престрелка се превръща в разрешаване на умело конструиран конфликт. Първокласна екшън сцена от първокласен филм. 


9.     Slow West (2015) – Kill That House 
"Slow West" е хибрид между уестърн и приказка. Изключително красиво заснет в наситени цветове и богат на пейзажи. Филмът е режисьорски дебют на Джон Маклийн и беше много приятна изненада за феновете на уестърни. Музиката също е страхотна, а главните роли изпълняват Майкъл Фасбендър и Коди Смит-Макфий.

"Kill That House" е уникална и прекрасно заснета престрелка. Носи чувството за класически уестърн, а красотата на кадрите илюстрират нагледно техническия напредък в киното. Тази сцена също работи много добре със сценария. Представлява майсторска и динамична кулминация, която носи със себе си някои страхотни обрати. Една кървава битка в средата на нищото. 

10. The Last Stand (2013) – Town Shootout Scene
Просто няма как подобен списък да мине без Арнолд Шварценегер. "The Last Stand" е доста далеч от най-добрите филми на Kim Jee-woon, но пък за мен беше приятно забавление. Първият изцяло англоезичен филм на корейския режисьор има твърде много клишета в сценария, но престрелките са абсолютна веселба. 
Ким винаги прави екшън сцените готини и пълни с енергия. Харесвам "Town Shootout Scene" по две главни причини. Първата е разнообразието от оръжия - автомат "Томпсън", картечница, двуцевки, револвери, снайпери, гранатомет и дори сигнален пистолет. Втората причина - героят на Джони Ноксвил имаше шлем и щит! "Town Shootout Scene" е супер дълга, забавна и дива престрелка.




-Снимка 1- -Снимка 2- -Снимка 3- -Снимка 4-  -Снимка 5- -Снимка 6-  -Снимка 7- -Снимка 8- -Снимка 9- -Снимка 10- -Снимка 11-

ДА СГОТВИШ ЩАСТИЕТО ПО РЕЦЕПТА - ТОП 10 НА „КУЛИНАРНИТЕ“ ФИЛМИ

от  Другото Кино

Тези дни гледах един прекрасен филм на японката Наоми Кавасе, който ме подтикна да актуализирам класацията си на десетте най-хубави филми с "кулинарна" тематика.

Винил

от  stealth's blog

Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.

25-ТЕ НАЙ-ХУБАВИ ФИЛМА, ИЗЛЕЗЛИ ПО ЕКРАНИТЕ НА СВЕТА ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК

от  Другото Кино

На фона на страхотната суша напоследък в кината, където просто няма какво да се види, припомням някои от най-хубавите филми, излезли по света през далечната 1966 година. Точно преди половин век! Едва ли може да има по-убедително доказа...

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.