Киноцентър

българските блогове за кино

Character плакати от „Американски богове“ по Нийл Геймън

от  Popcorn Movies BG

Съвсем скоро ви писахме за „Американски богове“ по Нийл Геймън, който ще удари екраните съвсем скоро. Ние нямаме търпение да видим какво ще се случи в този филм и дали ще следва плътно книгата. Обикновено се случва така, че много неща се променят и изрязват, но в този случай ние силно се надяваме, че нещата ще бъдат в рамките на допустимото.

Снощи се появиха и цели десет character постери, които бързаме да ви споделим. Вижте:

<>

Сигурни сме, че сте останали доволни и чакате с нетърпение (също като нас) премиерата, която е насрочена за 30 април. Платформата е Amazon,  а на кино – едва ли някога ще имаме тази възможност.

Първи тийзър трейлър, официален плакат и кадри от „То“ по Стивън Кинг

от  Popcorn Movies BG

Нещо странно се случва в град Дери, щата Мейн….

Ако се чудите защо балоните се реят, а малки деца мистериозно изчезват, то може да се потопите в двата тома „То“ на Негово Величество Стивън Кинг, а след това спокойно може да забравите, че клоуните са шеговити създания.

„То“ на Стивън Кинг е връх в неговото творчество, а телевизионната адаптация с Тим Къри е причината вече големи мъже да се посират от страх всеки път, когато видят червен нос и голяма усмивка. Години след като гледахме „То“, ние все още ненавиждаме клоуните и ги избягваме.

Очертава да се нещо подобно да се случи и сега, след като вече можем да се насладим пълноценно на първия трейлър на подготвявана от Андрес Мушети екранизация, който излезе преди броени минути. От студиото ни тийзнаха още снощи, но решихме, че няма да показваме малки тийзъри, а ще пристъпим директно към голямото видео. Вижте:


Тръпки ни побиват! Очакваме този филм от много, много отдавна и дори успяхме да преживеем това, че режисьор няма да бъде Кари Фукунага.

Големите обещания са този път „То“ да бъде изцяло по двата тома на Кинг, което за нас е повече от прекрасно. Искаме този филм да бъде с рейтинг Х, да бъде забранен за лица под 18 и да има абсолютно всичко от книгите.

За десерт може да видите и първия официален плакат. They All Float Down Here, Georgie!

it_stephen-king

Историята ще бъде разделена на две части. В първият филм ще видим борбата на децата срещу Пениуайз, а във втория ще се разгледат техните действия във времената, когато те вече са пораснали и почти са го забравили. Вижте как ще изглеждат главните герои в първата част:

it-losers-club

Премиерата е насрочена за 8 септември, a в ролята на Пениуайз ще видим Бил Скарсгард. Канализацията ни вече отдавна е запушена, за да не позволим нещо да се промуши през нея.

Първи трейлър на „Ghost Story“ с Кейси Афлек и Руни Мара

от  Popcorn Movies BG

Кейси Афлек и Руни Мара са от тези актьори, които, колкото и да ги гледаме, няма как да ни омръзнат. Още не сме забравили „Манчестър край морето“ и „Лъв: Стъпки към дома“, които бяха оценени подобаващо от филмовата академия с номинациите си на последните награди „Оскар“, а не искаме да забравяме и „Ain’t Them Bodies Saints“ на Дейвид Лоъри, където Афлек и Мара изпълняват главните роли.

Лоъри е достатъчно готин, за да си позволява да прескача от големи проекти като „Pete’s Dragon“ към малко и независими филми и именно такъв е „Ghost Story“, който отново събира режисьора с Руни и Кейси. Вижте трейлъра:

Мара и Афлект тук са М и С, щастливо женени, докато трагедия не белязва животът им. Той умира, но малко по-късно се връща като призрак (с бял чаршаф и всички необходими мурафети), само и само да открие, че животът не е това, което си е представял.

Първоначално направихме асоциация с „Дух“ на Джери Зукър с Патрик Суейзи и Деми Мур, но се оказа, че историята е далеч по-различна и най-вече по-философска. Ще обърнем внимание на този филм и се надяваме да го видим на някой фестивал, защото едва ли ще получи широк показ. Премиерата е насрочена за 7 юли в Щатите.

Spider-Man: Homecoming – втори трейлър

от  Strangera

Sony и Marvel пуснаха втори трейлър на Spider-Man: Homecoming и в него „your friendly neighborhood Spider-Man“ се сблъсква с Vulture (Майкъл Кийтън a.k.a стария Батман* )… челно! Също така Тони Старк бива г*з. 😀



За съжаление обаче, част от интернедите се бунтува, че трейлъра (който явно е дело на маркетинга на Sony) разкрива твърде много, и аз съм склонен да се съглася. :/

*Ако не e гледала Batman (1989) – малка е за тебе. 😀


Аскеер… ъ-ъ-ъ, всъщност Оскар

от  cinemascrotum

Тези от Вас, които искрено ценят седмото изкуство, отдавна са спрели да следят Оскаровите церемонии, превърнали се в еманация на снобизъм, популизъм и политическа коректност. Ако исках да гледам как група хора биват оценявани от консервативно жури, само на базата на цвета на кожата си, щях да ида на търг за роби. Снощното представление в […]

Wreck-It Ralph 2 ще се казва…

от  Strangera

…Ralph Breaks the Internet: Wreck-It Ralph 2!

Така или иначе вече знаехме, че втората част на страхотната анимация на Walt Disney Animation Studios ще се върти около това, че Ralph и компанията ще „излязат от аркадата“ и ще „счупят“ интернедите, така че не е твърде изненадващо, че думата Интернет е добавена към името. Това което малко ме изненадва, е че Disney са се спрели на толкова дълго и объркано име. Смисъл… Ralph Breaks the Internet: Wreck-It Ralph 2. Срещу просто Ralph Breaks the Internet (както най-вероятно всички ще викат на филма де), или Wreck-It Ralph 2, или ако искаха да са по интересни Ralph WRECKS the Internet… примерно. Но не, целия синопсис на филма в заглавието. :/

Както и да е, първото филмче беше оусъм, разчитам, че и второто ще е така. 🙂 Предполагам, че със сигурност ще разберем на 9 март 2018-та. 😉

Иначе докато чакаме трейлър, моушън версия на логото:


Justice League – първи трейлър!

от  Strangera

Warner Bros. публикуваха пълен и съвсем официален трейлър на Justice League!

Трейлъра е дълъг 2:30 и вътре се случват неща… много неща. 😀

„Лигата на справедливостта“ идва на 17 ноември 2017-та.


Дългият път на Били Лин

от  Movies.bg

Дългият път на Били Лин
Анг Лий (Тигър и дракон, Планината Броукбек, Животът на Пи, Lust, Caution) е титулуван като “първият цветнокож режисьор с Оскар (два броя!)”, секси епитет за вестникарите. Макар и закъснял и без да добавя ново послание към сродните анти-милитари заглавия, Дългият път на Били Лин (2016) все пак е повече от секси и може да се каже, […]

Ревю: „Конг: Островът на черепа“ (Kong: Skull Island)

от  cinemascrotum

Ако четете този текст, значи можете да четете, поздравления! Но което е по-важно – можете да осъзнаете, че четете глупости. Същото обаче не може да се каже за хората, които са прочели сценария на „Конг: Островът на черепа” и са си казали нещо по-различно от „Докарайте шредера!” Последното би било логично решение, ако сте попаднали […]

The Handmaiden - ревю

от  Lights, Camera, Action

Поредният визуален оргазъм на режисьора Пак Чан Ук се нарича „The Handmaiden”.  Кореецът отново показа голямата си класа и неподправен стил. Пак издига в абсолютен култ изграждането на кадрите. При него всичко е изящно и прецизно. „The Handmaiden” се разходи грациозно из доста фестивали и навсякъде направи силно впечатление. На мен също много ми хареса, но аз така или иначе съм пристрастен към Пак Чан Ук. Този път искам да започна малко по-различно, а именно с трейлъра на филма. 
Така се прави реклама на филм! Изключителен трейлър, който възпламенява очаквания и нетърпение. Мистериозен и различен, странен и предизвикателен. Не издава нищо съществено, а реално ти показва ключови моменти от филма. Липсата на какъвто и да е диалог само засилва любопитството, а нестандартната динамична музика увеличава вълнението. Трейлър-шедьовър, който трябва да служи за пример.
След това леко маркетингово отклонение нека хвърлим и поглед върху сюжета. Младо корейско момиче е наето да работи като прислужница в богато японско имение. Тя всъщност участва в сложен план, чрез който  господарката на дома трябва да бъде измамена и да ѝ бъде отнето огромното наследство. Започва опасна игра, в която  всеки може да пострада, а на пръв поглед всички участници са леко сбъркани. На втори поглед може да се окажат и съвсем луди! Филмът е разгърнат в три части с общо времетраене от 144 минути, които не те оставят да скучаеш в нито един момент. 
The Handmaiden” е приятно палав еротичен трилър, леко перверзен и обгърнат в мистериозно було. Сюжетните обрати са чудесни и променят по интересен начин развитието на историята. Режисьорът елегантно плъзга зрителите в една посока, само за да я промени коренно в следващ момент. Забавно е да се почувстващ приятно от това, че са те излъгали. Особено пък на фона на такава разкошна музика. 

Актрисите в главните роли се справят превъзходно.Min-hee Kim, която влиза в ролята на госпожа Хидеко, показва рутина и опит в професията, които страхотно помагат на свежото попълнение Tae-ri Kim, за която това е първи пълнометражен филм. Партньорството между тях е много естествено, качествено и приятно за наблюдаване.
Специално внимание заслужават и секс сцените. Това са едни от най-красивите, нежни, интензивни и фантастично уловени сексуални отношения във филм. Подобна близост и чувственост наистина рядко се виждат на екран. Тези сцени са вкоренени дълбоко в сюжета, което ги прави още по-качествени. 
The Handmaiden” е филм, който не трябва да пропускате. Готин и интригуващ естетически триумф. Кадрите са фантастични, а героите разнообразни и всеки от тях е повреден по свой собствен начин. Майсторската режисура на Пак Чан Ук съблазнява, вълнува и носи много изненади.


Моят рейтинг: 9 от 10     

Да се появиш на бял свят

от  В мойта стая





Животът наистина минава пред очите ни в секундите, преди да умрем. Хора, които са били на прага на смъртта, но са оцелели, разказват за това в серия от интервюта и анкети. Единствената разлика, и то голяма, е, че животът ни не „минава“ „като на лента“, няма никаква хронологичност, а всички спомени ни връхлитат едновременно, разбъркано и понякога дори виждаме ситуации от гледна точка на другите участници в тях. Филмът „Първи Контакт“ ни увлича в това тревожно усещане за спокоен хаос и нелинейност, увлича ни като водовъртеж, като кръгoвете, която описваме, докато разбъркваме кафето, като спиралите на хипнотизаторите в анимaционните филмчета.  


Гледах филма заради препоръката на Криси, която каза, че става дума за извънземни, но не трябва да очаквам екшън, а нещо по-странно, по-различно. И това напрежение между холивудски клишета и неочаквана дълбочина се запазва през целия филм. Още българският превод на заглавието  загатва за противоречие. От една страна, препраща към класиката „Контакт“ с Джоди Фостър. От друга страна, звучи леко банално и доста геополитически (в най-добрия случай антропологично – като например първия ни контакт с някое непознато племе). И също не превежда буквално английското заглавие “Arrival”,  което, за да стане объркването пълно,  също е различно от заглавието на разказа на Тед Чианг, по който е адаптиран сценарият: “The Story of Your Life”. Загубени в превода. И заглавия, които винаги означават повече от това, което могат да предадат. „Историята на твоя живот“ е може би най-впечатляващият разказ, който съм чела от много време насам: разказ за идването на извънземни на земята и за идването на едно дете на този свят. “Arrival” – пристигане, идване, поява на бял свят.

И разказът, и филмът поставят на изпитание начина, по който разказваме истории – с начало, среда и край. Помня, че когато бях малка, казвах на майка ми, че я обичам без начало, без среда и без край. После открих лека логическа грешка и казах, че я обичам с начало, но категорично без среда и без край. В „Първи контакт“ не е много сигурно къде е началото. Това е филм за лингвистиката и за начините, по които езикът изразвява идеи и светогледи, за това как бихме могли да научим езика на извънземни, които дори нямат уста, и за това как учим своите собствени деца на своя език, как ги приобщаваме към света. 

Не помня почти нищо от „Мери Попинс“ освен това, че две бебета имаха свой език, на който можеха да разговарят със слънцето и вятъра и колкото повече научаваха езика на възрастните, толкова повече забравяха своя. Дълго се чудих как ли е звучал техният език и дали мога да го науча. После пораснах и реших, че тази част от книгата е била просто метафора. И ми олекна. Колко хубаво е, когато нещата са просто метафора.

Метафора ли са извънземните във филма? Мисля, че не. Те са повод, възможност да научим нещо за себе си, страх и тръпка едновременно. В известна степен това е усещането, което имаме всеки път, когато трябва да се запознаем с някого, за когото сме чували много. Какъв ли ще е? Странен? Такъв ли е, какъвто го описват? Ами ако има дразнещ смях, или е превзет, или ме разочарова, или аз се държа глупаво и объркам всичко. Усещането за неяснота, раздиращата неловкост на очакването, адреналинът и любопитството (което в английските поговорки убива котките, а в българските – не) – цялата тази гърмяща смес е уловена на екрана в преливащи нюанси на сивото. Какво друго са извънземните, ако не абсолютните непознати? Филмът предава страхотно свиването на корема, желанието да се отдръпнем, да избягаме, да отложим, може би днес не, първите признаци на паника, когато тя още пропълзява, но има и малко надежда, която я удържа.

Разказът пропуска всичко това и се съсредоточава  върху тънкостите на общуването  - с извънземните, но и със собственото ни семейство. Главната героиня е лингвист и трябва да разгадае какво искат пришълците от нас, защо са установили контакт, какво искат да ни кажат. Това е същността на филма и на разказа, големият проблем, източникът на действието. Проблемът на общуването. Какво искат да ни кажат? И сигурни ли сме, че ги разбираме правилно? Когато във филма извънземните твърдят, че носят на човечеството „оръжие“, нима това означава, че искат да ни нападнат? Или по-скоро, че ни носят „оръдие“, средство, с което да постигнем нещо. И нима най-голямото „оръдие“ на човечеството не е езикът, способността да съхраняваме и предаваме информация, да разказваме истории, да вярваме на истории. Но не е ли езикът и „оръжие“, с което обиждаме, засягаме, дотягаме с коментари, недоброжелателни забележки, които правим отново и отново, болката на познатото, това, от което не можем да се измъкнем, да избягаме.

Филмът дава прост отговор, но като всички прости отговори, той успокоява само за малко. Разказът е много по-неясен и с отворен край. Така и не се разбира защо извънземните са дошли. Но в процеса на общуване, лингвистът започва да мисли на техния език. Да мисли не последователно като нас хората, а синхронно, да вижда едновременно във всяко изречение началото и края му, да знае целта и резултата, преди да започне действието. Теорията на Сапир и Уорф за лингвистичната относителност, според която езикът детерминира начина, по който виждаме света, отдавна е отхвърлена. Но разказът на Тед Чианг не я следва наивно. Не езикът на извънзмните определя мисленето им, а мисленето им обяснява начина, по който са конструирали своя език и математика. Ние и те, хората и извънземните, виждаме един и същи свят, но по различен начин. Там, където ние виждаме причина и следствие, те виждат цел и начин да я достигнат; там, където ние виждаме „преди“ и „след“, те виждат само едновременност; там, където ние виждаме свободна воля, те виждат волята да направят това, което знаят, че така или иначе ще се случи. Вместо свободна воля, волята да приемем сценария на филма, в който играем, и да го изиграем добре, да дадем всичко от себе си. Филмът на моя живот. Историята на моя живот. Бихме ли променили бъдещето си, ако знаехме какво е то? 

Разказът на Тед Чианг и филмът по него ми напомниха за един парадокс в Библията. От една страна Бог е предначертал всичко. Йосиф трябва да бъде предаден от своите братя, трябва да слугува, да бъде роб и да ги спаси накрая. Той знае Божия план и въпреки това го боли от предателството, не иска да бъде роб, и всички, които го предават, носят отговорност за това. Никой не е механичен чарк в детерминистична вселена. Как разрешава Библията скандалното противоречие между Божественото предначертание и свободната воля у човека? Отговорът е: чрез текста, чрез наративната форма.  Само в разказа можем да прочетем края и все пак да се вълнуваме за решенията, които вземат героите, да се вживяваме в психологическите им борби, да разбираме грешките им и да знаем, че са били неизбежни. 

Винаги, когато чета книга, се опитвам да не поглеждам края, но после ми става интересно и някъде около средата се изкушавам и прочитам последните изречения. Тогава книгата ми става още по-интересна. Не го направих с разказа на Тед Чианг, защото вече бях гледала филма и знаех, че краят е началото. И ако смятате, че ви развалям удоволствието от гледането, като казвам твърде много, няма страшно. Важното във всяка история е как е разказана и как се стига до края. Когато бях на седем и имаше режим на тока, майка ми сядаше до мен на леглото в тъмната стая и ми разказваше свои спомени и истории. Знаех всички наизуст и даже понякога настоявах да ми разкаже определена история и я поправях в детайлите. Всяка майка знае, че понякога децата просто искат да им се разказват отново и отново приказките, които вече знаят. Защото това ги кара да се чувстват сигурни, пази ги от мрака.  И няма нищо по-важно от това, когато се появиш на бял свят, някой да те научи на езика си и да те предведе през тъмното с истории. Истории, които не се губят, а проблясват в края, толкова ярко, колкото и в началото.  


Патерсън - тихият триумф на обикновения живот

от  Lights, Camera, Action

Мъж, жена и куче, малък град с обикновени случки.
Любов и медитация, между случайни хора корелация.
Автобусна спирка, пейка, водопад се мръщи,
черно-бели кексчета, книги и спокойствие вкъщи.
Красота във всекидневието намери, защото времето не спира да лети! 

„Патерсън” е филм-медитация. В него няма драма, няма екшън, няма трилър. Сюжетът тече като река, в която можеш да видиш нещо интересно само ако сам го пожелаеш. Джим Джармуш търси поетичното в най-елементарните неща и резултатът е великолепен.
Във филма проследяваме една седмица от живота на автобусния шофьор Патерсън. Дните му са монотонни, спокойни и изпълнени с творчество. Жена му Лаура също е творец и преминава през времето с грациозност и страст. 
Нямах търпение да започне нов ден! Опитвах да предположа кого ще срещне Патерсън по отъпканата си пътека. С интерес очаквах срещите с мрънкащия му колега, който беше изключително забавен в своите несполуки. Редовните посещения в бара също ми носеха неизмерима наслада.
В цялата поетична картина на филма място намира и ревнивото куче Марвин. Той не пропуска да излае неодобрително на всяка целувка между Патерсън и Лаура. Марвин всъщност е голям пакостник и винаги крои нещо коварно.  
„Патерсън” е душевно изживяване, но без обичайните за киното падения и извисявания. Героите пътуват в измерението на всекидневния живот и го правят гладко, елегантно и с много любов. Смайващо е колко силно желая да обявя за оригинален филм, който всъщност разказва най-обикновената история на света. Истински щастливите хора без съмнение умеят да ценят най-малките неща в живота.
Абсолютно удоволствие е да гледаш „Патерсън”. Без очаквания, големи вълнения или сълзи, но с много любов и смирение.  Филм като целувка за добро утро – сякаш можеш да минеш и без нея, но пък с нея светът е някак по-светъл и красив. 


Моят рейтинг: 9 от 10

Ревю: „Rogue One: История от Междузвездни войни“ (Rogue One)

от  cinemascrotum

„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти […]

Hell or High Water

от  Lights, Camera, Action

“Hell or High Water” е най-новият филм на режисьора Дейвид Макензи (Starred Up”, “Perfect Sense”). Заглавието предизвика много положителни коментари сред критиците и привлече значителна аудитория. Към този момент „Hell or High Water” е най-печелившият независим филм в САЩ (IndieWire). Продукцията е спечелила над 27 милиона долара и изпреварва нашумели заглавия като „The Witch”, „The Birth of a Nation”, “Café Society”.
Филмът може да бъде определен като съвременен уестърн, който е изграден от богата атмосфера, страхотно актьорско присъствие и социален коментар. Двама братя се впускат в опасна игра, която включва обири, странни маневри и насилие. Целта им е да спасят семейното ранчо в Тексас. На пръв поглед планът им изглежда добър, но през цялото време стои някак хаотичен и обречен на провал. Горивото на братята е тяхната решителност, но и преследвачите им имат сериозни намерения.
Сюжетът на филма е изключително изчистен и за мен това е сред главните предимства на „Hell or High Water”. Нито е някаква сложна комбинация от обрати, нито ще те кара да очакваш неочакваното. В същото време темпото е чудесно, а кадрите са построени майсторски. Не винаги е задължително да имаш сложен и многопластов сценарий, за да покажеш много неща. Понякога само няколко думи, поглед или действие са достатъчни. Филмът се развива бавно и последователно.

 Особено впечатление правят актьорите. Крис Пайн, Джеф Бриджис и Бен Фостър са безупречни. Дори героят на Фостър, който е поставен в абсолютната крайност, не успя да ме разочарова. Изпълнението на Бриджис е твърде възможно да го отведе на „Оскарите”. За Фостър не съм сигурен. Откровено ми липсваше централна и силна женска роля, но не виждам как би паснала на историята.
 
Винаги харесвам малките детайли в киното. В „Hell or High Water” много ми допадна как в кадрите „съвсем случайно” попадат различни табели и билбордове. Те изкусително предлагаха кредити и финансова помощ. Стърчащи железни статуи на финансовото робство.
Друг интересен момент е задължителното присъствие на оръжие в културата на американците. Филмът елегантно намеква, че всеки може да се снабди с желязо – от изкуфял дядка до млад дебил на бензиностанция и дори цяла група случайни граждани, решили да вземат правосъдието в собствените си ръце. Смъртта е винаги на един куршум разстояние. Страхотният финален диалог е доказателство за тази теза. 
Превъзходният саундтрак на Ник Кейв и Уорън Елис придава чувствителен и минорен тон на филма, внушаващ пустинната обреченост на новия див запад. 

Hell or High Water” е филм за кръвните връзки, които понякога се късат под натиска на живота, а друг път остават непокътнати. Модерен уестърн за разрухата, мръсотията и крайните мерки. Бедността твърде лесно заразява с отчаяние. В такива моменти разликата между приятел и предател са някакви си 200 долара бакшиш.


Моят рейтинг: 8 от 10

Семейство Фенг

от  Movies.bg

Семейство Фенг
С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, […]

Paterson

от  Movies.bg

Paterson
Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит. Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос […]

Fantastic Beasts and Where to Find Them (2016)

от  Framespotting

За всеки едни човек, израснал, докоснал се и обикнал историите, които авторката Дж. К. Роулинг започна да споделя със света през (вече) далечната 1997 година, магическият свят на Хари Потър, който писателката изгради така вещо се превърна в нещо скъпо и като място, където можеш да се върщаш винаги, когато ти е необходима мъничко магия в живота.

Затова, когато последната 7ма книга и последният 8ми филм от екранизациите разкриха своите финални магически мигове пред читателите и зрителите, всеки един фен на тази завладяваща поредица изпитваше чувство на тъга, че нещо специално от неговия живот е стигнало своя завършек.

За наша всеобща радост, обаче, магията продължи под различни форми. Авторката Дж. К. Роулниг не прекрати практиката си да обогатява магьосническия свят, обичан от милиони, чрез онлайн платформата Pottermore. Когато новината, че писателката, заедно с двама английски драматурзи, подготвят пиеса, която да е като вид продължение на историята за магьосника Хари Потър, всеки един почитател на поредицата беше във възторг. Ето защо екстазът по магията на Роулинг достигна още по-високо ниво, когато  в същото време беше обявено, че се работи и по екранизация, инспирирана от една малка, но все пак позната за феновете, литературна творба, отново плод от работата на Роулинг, а именно наръчникът за магическите зверове, носеща името – Fantastic Beasts and Where to Find Them.

fbawtft-1

Какво може да се получи от превръщането на този сравнително кратък литературен материал в кино лента будеше огромно любопитство и не малко съмнение дали може наистина да се осъществи качествена историята, която да не е просто някакъв опит за спечелване на все още популярност от нещо, което е наложило своето име като поредица, която смело мога да твърдя, че ще се запомни завинаги.

По сценария на филма Fantastic Beasts and Where to Find Them работи самата Дж. К. Роулниг, като това е нейният пръв истински опит за създаване на филмов текст. Режисурана на лентата беше поета от човек, който отдавна е работил с Роулниг и се е доказал като способен да превъплъти магията на този своеобразен самостоятелен друг свят в образ, който да се хареса на по-голямата част от публиката. Дейвид Йейтс е именно режисьорът, който стоеше зад екранизирането на последните 4 от общо 8 филма по книгите на Роулинг за Хари Потър. Новината, че Йейтс ще режисира не само този нов филм от магическия свят на британската авторка, но и следващите 4 от заплануваната нова магическа ера, беше приета с радост и положителни очаквания.

Не може да се пропусне обаче и моментът, че този познат екип от имена, работили и творили заедно за създаването на кино преживяването на познатата ни отминала поредица за „момчето, която оживя“, имаше задачата и трябваше да се докаже пред феновете като способен да изгради нещо ново, което не само и единствено да събужда носталгичните чувства по известната история, но и да създаде един нов, свеж и обогатен разказ, който да завладее съзнанието на зрителя и да го пренесе отново на онова магическо място, в което години наред е обичал да се потапя.

fbawtft-2

Сценарният текст на Fantastic Beasts and Where to Find Them остава впечатление като структурно написано и много умело работещо произведение. Историята започва и разгръща своята същност с плавен ход, който надгражда видяното, но освен всичко останало успява да забавлява, но и да не забавя своята сила и да не отегвача в нито един момент за двучасовото времетраене на лентата. Образите, които съгражда са интересни; всеки един от тях има своята история, а Роулинг успява да изгради характеристиките им така, че да ги превърне в разнообразни и добре работещи един с друг персонажи. Приключенската нотка, която ни е добре позната не само от книгите, но и от екранизациите по историите за Хари Потър е на ниво и тук, като дори може да се твърди, че е в пъти повече, защото действието на филма бързо ни хвърля в дълбините на историята и на проблемността, която се прокрадва в действието.

А то се развива през 1926 година в Ню Йорк, когато вече споменавания в магическия свят на Роулниг магизоолог Нют Скамандър пристига в Америка с куфар, пълен с всякакъв вид магически създания. Ролята на Скамандър е поверена на актьора Еди Редмейн, който успява да изгради персонажа по необходимия чудат и леко ексцентричен начин. Историята на Скамандър е интересна и несъмнено си личи, че около този образ може да се съгради и разгърне много богата и вълнуваща история, за което по време на филма бяха направени множество референции към познатия свят на Хари Потър, както и подсказки за това какво може да очакваме да видим занапред в тази нова магьосническа кино ера.

fbawtft-3

Срещата на Скамандър с американската вещица Тина Голдстин, пресъздадена от актрисата Катрин Уотерстън, от своя страна ни позволява да надникнем към един нов аспект от света на Роулинг, а именно обогатената история с това как магията се случва, регулира и изобщо каква е магьосническата аналогия на всичко това в Америка. Сцената, в която пред нас се разкрива американския магически конгрес и различните отдели и места, през които камерата на Йейтс ни превежда са завладяващи, красиви и изпълнени с онази магьосническа чудатост, която винаги е вълнувала.

Отношенията между Скамандър и Тина Голдстин са съградени по един на моменти типичен и познат подход, но в крайна сметка по доста приятен и добре приемащ се от зрителя начин на изграждане на екранна двойка, която работи в синхрон и обогатява героичността на духа не само на едната, но и на другата страта.

Филмът пресъздава и духа на американската действителност и визия от средата на 20-те години по изключително правдоподобен и доста открояващ се начин. Сценографията на лентата е грабваща и завладяваща сетивата. Именно в тази американска картина на преден план доста ярко изпъква и образът на Якоб Ковалски, обикновен нюйоркчанин, който има своя съкровена мечта, а опитът му да я реализира го среща с главния герой и го превръща в неизменен спътник в приключението на Скамандър в Ню Йорк. Персонажът на Ковалски, изигран от актьора Дан Фоглър, е малко или много онзи елемент от филма, който до голяма степен съдържа и реализира хумора на сценария. Химията, която Филгър от друга страна успява да изгради с актрисата Алисън Судол, изпълняваща ролята на Куини Голдстин, държи в себе си доста симпатична, чаровна и оптимистична нотка.

fbawtft-4

Несъмнено един от най-важните и впечатляващи елементи от Fantastic Beasts and Where to Find Them са именно самите зверове. Тук пред нас се визуализират както вече споменавани и познати за феновете магически същества, така и съвсем нови и вълнуващи екземпляри. Начинът, по който Скамандър се грижи и говори за своите животни в основите си може да се определи като чисто и просто хуманен. Сцените, в които филмът разкрива пред нас гледки от магическите зверове, техните способности, а дори и техните маниери, грабват вниманието на зрителя със своята прекрасно реализирана ефектност; със своите моменти на искрено събудена симпатия, но и такива на преклонение пред величинието и мистичността им.

Когато говорим за изграждането на персонажите във Fantastic Beasts and Where to Find Them не може да не се обърне заслужено внимание и на ролите, които актьорите Колин Фарел и Езра Милър изиграват. Колин Фарел за пореден път показва, че може да се превъплъщава в авторитетна персона, която да буди респект, но и с някаква спотаена в основите си сила за събуждане на страх у околните. Това, по мое мнение, изостря до голяма степен  вниманието и провокира в зрителя желанието да търси истината за нещата от историята, която се разкрива пред него.

fbawtft-5

Езра Милър от своя страна успява да изиграе една от най-открояващите си роли за последните години, като отново се доказва като млад актьор, чиято отдаденост на поверените му персонажи е впечатляваща. Около изиграният от Милър свит в себе си и репресиран от своята фанатична осиновителка младеж на име Кредънс са залегнати някой от най-важните и основни теми на филма, като например една добре позната историческа фактология, а именно тази за лова на вещици в Америка. Страхът между двата свята на хора и магьосници е дълбоко залегнал във Fantastic Beasts and Where to Find Them и разкрит като една от водищите двигателни сили за конфликтостта, която филма засяга и изгражда. Страхът от черната магия, в лицето на вече познатия на феновете черен магьосник Гелърт Гриндълуолд; тоталната изолация на американското магьосническо общество и опасността от разкриването им, комбинирано с фанатичността на група немагически хора, които са готови да подновят практиката за ловене на вещици – всеки един от тези сюжетни елементи ескалира и се надгражда умело в хода на филма, за да достигне до своят вълнуващ финален сблъсък. А самите обрати в историята впечатляват със своето изкусно сработване и задържането на вниманието, като успяват да изградят онова чувство на очакване на развръзката, което е основен и важен фактор за един приключенски фентъзи филм, който все пак съдържа в себе си вълнуваща история, способна да трогне голям брой зрители.

fbawtft-6

Fantastic Beasts and Where to Find Them е лента, която освен със своето разбуждане на една носталгична любов към познат и силно обичан измислен свят, впечатлява и със своята цялостна реализация. Един от най-големите плюсове е това, че филмът отделя нужното внимание на своите герои, създава техните истории и отношение между тях, за да ги вплете в едно общо приключение – в мисия на чиста героичност, която всеки един от нас, почитеталите на магическия свят на Дж. К. Роулинг, е търсил, откривал и запазвал в себе си след всеки един конкакт с него. Ето защо навлизането в тази своеобразна нова епоха е нещо, което ще буди още много вълнение и интерес, а истинската магия е именно в това.

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.