Киноцентър

българските блогове за кино

Трейлър на втори сезон на „Narcos“

от  Popcorn Movies BG

Време е за нови срещи с Негово Величество Пабло Ескобар в продуцираната от Netflix нарко-сага „Narcos“, превърнала се в еталон за представянето на живота на колумбийския наркобос.

Легенда, боклук или най-обикновен дилър с повече късмет от нормалното, Пабло е обект на изследване от години насам и не сме изненадани, че сериала вече има подготвен втори сезон, чиито трейлър може да гледате веднага:

Обещанието за война е спазено и със сигурност ще станем свидетели на масови кланета, обилно поръсени с прясно синтезиран кокаин на големи буци. Премиерата е насрочена за 2-ри април, а ние вече нямаме търпение.

Дъг Лаймън ще режисира „Justice League Dark“

от  Popcorn Movies BG

Оставаме изключително впечатлени от избора на Warner Bros. за режисьор на „Justice League Dark“ – поредното заглавие от света на DC Comics, което ще се опита да повдигне духа в момент, в който феновете са разкъсани покрай отзивите и качествата на „Suicide Squad“.

Дъг Лаймън, режисирал „Edge Of Tomorrow“, ще се захване с мащабната продукция на мястото на Гийермо дел Торо. Самият Дел Торо се отказва покрай многото си ангажименти в киното и на малкия екран. Интересното е, че тази рокада ще предизвика сривове във Fox, тъй като Лаймън беше начело на „Gambit“, където щеше да режисира Чанинг Тейтъм в ролята на комикс героя.

За незапознатите – „Justice League Dark“ е отбор от супергерои, състоящ се от Джон Константин, Мадам Ксанаду, Дедмен, Шейд, Чейнджингмен и Затана. За пръв път те се появяват в комиск през ноември 2011 г. и бързо придобиват популярност.

Признаваме, че сме впечатлени от кастването на Лаймън и чакаме да видим какво ще сътвори той и по какъв начин ще се стигне до обединение с емблемите на DC Comics от не-толкова-дарк Лигата. Ще следим проектът с особен интерес и ще ви информираме за всяка трошичка, която попадне в полезрението ни.

Алиша Силвърстоун в „The Killing Of A Sacred Deer“ на Йоргос Лантимос

от  Popcorn Movies BG

Честно казано, не се бяхме интересували от кариерата на Алиша Силвърстоун след злополучния й опит да бъде Батгърл в ужасяващо лошият „Batman and Robin“, излязъл преди деветнадесет години (леле, колко бързо лети времето). Оказа се обаче, че Алиша не спи и ето, че отново може да я видим под светлината на прожекторите. Режисьорът на „The Lobster“, Йоргос Лантимос, вече работи по следващия си проект, озаглавен „The Killing OF A Sacred Deer“, в който ще видим не само Алиша, но и Колин Фарел (естествено, как без него) и Никол Кидман.

Сценарият е дело на Лантимос, работещ отново с Ефтимис Филипо и ще разказва за Стивън (Фаръл), правещ немислима жертва, сле като животът му се сгромолясва. Със сигурност Лантимос няма да ни остави безразлични и ще действа по тънката струна на душевното ни състояние, за да ни представи отново свой добър филм.

Ще видим какво ще стане, когато има повече информация (и трейлър, най-вече). Разчитаме обаче на Никол Кидман да отстрами женската част. Силвърстоун хич я нямаше навремето…

Филмови комикси

от  cinemascrotum

Напоследък киното е много повече комикси, отколкото оригиналности, така че в знак на почит, а и поради липса на по-интересно нещо за правене, реших да се включа към тази мода с два кратки, но изпълнени с много съдържание, филмови комикса от предстоящи заглавия. Не съм убеден дали сюжетите на моите комикси и тези на филмите […]

Rogue One: A Star Wars Story – International Trailer

от  Strangera

В интернедите се появи „нов“ трейлър на Rogue One. Казвам „нов“ защото реално това е интернационалната версия на Story Trailer от миналата седмица, съответно клипа е съставена от почти идентични кадри.

Въпреки това, по наблюдателните от Вас ще забележат няколко нови сцени и реплики. Може би най-интересния момент е кратък, но ясен поглед към облечените в черно „Death troopers“:

death-troopers.0

Ето трейлърчето:


„Първият отмъстител: Войната на героите“ (Captain America: Civil War)

от  cinemascrotum

Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, третото измерение и седмото изкуство! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да […]

Ревю: „Отряд самоубийци“ (Suicide Squad)

от  cinemascrotum

Задниците са като мненията – всеки си има и повечето са лайняни. Изкуството е субективно и както би се съгласил д-р Лектър – хората имат различен вкус. Казвам това, понеже днес отново сме изправени пред поляризиращ феномен, който хем е деморализиращо нагрубяван от реномираните критици, хем в същото време поставя нови бокс-офис рекорди. Нека заглавието […]

Rogue One: A Star Wars Story – Story Trailer

от  Strangera

Ох на батко! Глориъс нов Rogue One трейлър! С епични нови и… стари физиономии:

Rogue-One-A-Star-Wars-Story-Trailer


ДА СГОТВИШ ЩАСТИЕТО ПО РЕЦЕПТА - ТОП 10 НА „КУЛИНАРНИТЕ“ ФИЛМИ

от  Другото Кино

Тези дни гледах един прекрасен филм на японката Наоми Кавасе, който ме подтикна да актуализирам класацията си на десетте най-хубави филми с "кулинарна" тематика.

Resident Evil: The Final Chapter – тийзър трейлър

от  Strangera

Sony публикуваха тийзър трейлър на 6-тия и теоретично последен Resident Evil филм – Resident Evil: The Final Chapter.

Resident Evil The Final Chapter

Аз лично си признавам, че нямам никаква идея какво се случва (въпреки че съм гледал всичко) а в съзнанието ми седи само спомена, че първия филм (излезе през далечната 2002-ра) беше як, и след това нещата тръгнаха надолу. Apocalypse (2004) май беше ок, но от Extinction (2007) нататък положението деградира драстично, като големия „финал“ беше Resident Evil: Retribution (2012) който беше АБСУРДНО тъп. Другия ми спомен е, че по някаква причина всичките RE филми правят адски много пари… Както и да е, ето трейлър:

И не, нямам идея какво е станало с персонажите от предишните филми и защо ги няма тук.


The Wailing

от  Lights, Camera, Action

Поредният превъзходен филм на режисьора Hong-jin Na (“The Chaser”, “The Yellow Sea”) е налице. “The Wailing” комбинира ужаси, мистерия, трилър и драма. Hong-jin Na става все по-добър с всеки следващ филм. Сценарият също е негово дело. Филмът беше показан на фестивала в „Кан” и получи доста добри отзиви. В Южна Корея досега са го гледали над 6.8 милиона зрители в киносалоните, което го нарежда на трето място в годишния боксофис. Този факт е доста изненадващ, защото това не е типичен комерсиален филм, а на всичко отгоре е и хорър. До голяма степен финансовият успех може да се обясни с доброто име на режисьора, както и с участието на известни актьори като Hwang Jung-min и Kwak Do-won.

В началото сюжетът обещава стандартен и мрачен криминален филм. Странник пристига в малкото градче Goksung и поредица беди започват да сполитат местните жители. Хора полудяват без причина, а непозната болест покосява наред. В центъра на всички трагични събития се намира полицаят Jong-Goo, който бавно и мъчително се опитва да разплете мистерията. Когато заплахата достига до неговата врата, той трябва да впрегне всичките си усилия, за да разбере кой причинява всичкото това зло. 
Филмът плавно преминава от криминален трилър към тотален ужас. В началото има дори забавни елементи. Ченгетата са представени като нескопосани и неадекватни – нещо, което сме виждали и в други корейски продукции. Те самите очакват банално решение на престъпленията, но надали ще получат такова. Завлечени са в дълбока, страшна и жестока игра.
Подгответе се за кошмари и халюцинации, които не винаги могат да бъдат различени от реалността. Режисьорът изгражда умела атмосфера, която изглежда хем изключително реалистична и възможна, хем нереална и страховита. Много от сцените са наситени с жестоко напрежение, граничещо с раздразнение, което опъва нервите на зрителите. Изобщо не усетих дължината от 2 часа и 30 минути, защото интригата е жива през цялото време, та дори и след финала.
The Wailing” е конструиран така, че да шокира и заблуждава зрителите. И докато шокът е по-лесно постижима цел, то заблудата е нещото, което прави този филм страхотен. Възможностите за интерпретация на историята са много. Едностранни отговори няма. Прочетох и различни спорове между фенове, които искрено ме забавляваха. Целта на режисьора е постигната. Според мен той иска всеки да има индивидуално виждане за това, което се е случило във филма. Hong-jin Na заслужава адмирации, защото майсторски прехвърля цялата обърканост на главния герой върху зрителя и я стоварва с такава сила, че филмът остава с теб дълго време.
"The Wailing" е наистина много добър, но това не го прави лек за гледане. Историята е тежка и изобилства от насилие и кръв. Последствията от злото са опустошителни. Предупреждавам Ви, че това е безмилостен филм на ужасите.
Религията също има важно място в сюжета. Намесени са християнство, будизъм и шаманизъм. Много от решенията на героите са пряко свързани с тези религии. Сцените с различни ритуали са повече от страхотни. Диалозите пък притежават религиозен подтекст. 
Силно си проличава, че този филм е обмислян и правен години. Подбрани са чудесни локации, използвана е и много естествена светлина. Въпреки голямата дължина няма празни и скучни моменти. Мистерията и заблудата са подкрепени от всички страни – музика, монтаж, диалог. Филмът много добре си играе с жанровите клишета. В един момент изглежда като чист криминален филм, в друг вече си мислиш, че това е история за зомбита и докато успееш да вземеш решение се оказва, че е за призраци, демони и екзорсизъм. Но и това не е 100% сигурно. Накрая всичко се свежда до вяра – дали ще повярвате в Злото или в Доброто, в реалността или илюзията. 
The Wailing” е интелигентен филм на ужасите, който заплита страхотна мистерия. Качеството му е много високо и се нарежда до най-класните заглавия в жанра. Наситен със свръхестествени елементи, кръв и безнадежност, филмът определено оставя белези по зрителите. Режисьорът не работи с конвенционални и елементарни обрати, а поставя дилеми и главоблъсканици. Двусмисленият финал ще раздразни едни, а други ще накара да го запомнят. Отличен страшен филм на Hong-jin Na.


Моят рейтинг: 9.2 от 10



Midnight Special

от  Lights, Camera, Action

„Среднощен чудак” е филм на Джеф Никълс („Mud”, “Take Shelter”). Първоначално бях изненадан от решението на Никълс да ни представи sci-fi, но пък резултатът е доста добър. Жанрът е фантастика, примесен с драма и приключенски дух. 
Малкият Алтън (Джейдън Либерхер) притежава свръхестествени способности. Заедно с баща си Рой (Майкъл Шанън) са принудени да бягат едновременно от правителството и група фанатици, смятащи детето за божество. Сюжетът е в постоянно движение. Ситуациите и обстановката се променят през цялото време, а мистерията около Алтън се разкрива малко по малко. 
Самият сценарий не е нещо съвсем ново или оригинално. Реално в киното сме виждали подобни истории и това ми попречи да нарека „Среднощен чудак” отличен. Все пак филмът е много солиден и основната му сила идва от страхотната режисура и качествените актьори. Майкъл Шанън и Кирстен Дънст винаги са на ниво, но и останалите вършат чудесна работа. Цялостната атмосфера на филма е плътна и запомняща се. Освен  да бъде любопитен за съдбата на Алтън, зрителят има възможност и да се обвърже емоционално, защото дължината на филма и героите го позволяват.
„Среднощен чудак” прилича на някои sci-fi образци, но без да копира. Освен история за суперсили, филмът е и за родителството. Грижата за едно същество, което обичаш повече от себе си, вероятно е позната на почти всеки родител. Филмът е наситен с красиви кадри, добра динамика и интересни обрати. Готин и приятен, чудесен за семейно гледане.


Моят рейтинг: 7.5 от 10


Винил

от  stealth's blog

Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.

25-ТЕ НАЙ-ХУБАВИ ФИЛМА, ИЗЛЕЗЛИ ПО ЕКРАНИТЕ НА СВЕТА ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК

от  Другото Кино

На фона на страхотната суша напоследък в кината, където просто няма какво да се види, припомням някои от най-хубавите филми, излезли по света през далечната 1966 година. Точно преди половин век! Едва ли може да има по-убедително доказа...

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ ЗА ФУТБОЛА

от  Другото Кино

Провеждащото се във Франция европейско първенство по футбол, което от тази вечер навлиза в своята решителна фаза, е отличен повод да си припомним някои от значимите филми, посветени на най-популярната игра на планетата. Предложената от м...

Как спрях да се тревожа…

от  stealth's blog

Както са проклинали древните китайци - да живееш в интересни времена! Две световни сили водят студена война. Въпреки че никой не иска да поеме отговорността от започването на нов световен конфликт, всяка от страните действа по всички възможни не преки начини да нанася щети по противника. Въоръжава сателитите си, насърчава прокси военни действия, налива купища пари за пропаганда (или по ново му - хибридна война), провеждат се мащабни учения току под носа на лошите, самолети летят и всяват паника…

Gentlemen, you can’t fight in here! This is the War Room.

И един човек, отказал се с достатъчно власт да хвърли първият камък, да даде началото на дългата верижна реакция от метал и експлозиви, задвижени и насочвани от човек с едничката цел да унищожат човека. Защо? Заради ненавистта си към комунистите? Защото се бои за телесните си течности?

I can no longer sit back and allow Communist infiltration, Communist indoctrination, Communist subversion and the international Communist conspiracy to sap and impurify all of our precious bodily fluids.

Да, последното изречение взриви илюзията. Тук не става въпрос за политиците, които ни управляват в момента. За филмът говоря - Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба. Филм на Кубрик от 1964 год. Как е възможно повече от 50 години по-късно все още да дрънкаме с оръжия по този начин? И все някой идиот ще се намери, да ги използва по предназначение - да убива. Заради телесните си течности.

Mein Führer! I can walk!

Бегом до видеотеката и обратно за да гледате филма. Ако вече сте го гледали, това е точното време да повторите. Явно е нужно.

Живот на половини

от  Movies.bg

Живот на половини
“Живот на половини” в ателието на художника Станислав Беловски. Фото: Станислав Беловски Мило другарче, заради този обект на желанието от снимката movies.bg доскоро бе в хм, творчески отпуск, като ще се престоря обидено, че ти въобще си забелязал това. Но грозната пауза приключва точно след края на този авторекламен постинг. И тъй, петата ми книга […]

Once Upon a Time in Anatolia

от  Lights, Camera, Action

„Имало едно време в Анадола” (2011) е филм на Нури Джейлан. Продукцията беше номинирана за "Златна Палма" и спечели Голямата награда на журито в Кан през 2011 година. Прословутият турски режисьор изгражда суров реализъм в почти мъртъв ритъм. Група мъже търсят заровено тяло из полята на Анадола. Престъпниците са ясни и остава само да посочат точното място на своето мерзко деяние.
Темпото на разказ е фиксирано – бавно и болезнено. Голяма част от филма се развива през нощта, което е в унисон с тъмнината в тематиката. Това не е обичайният филм за убийство, в който се търсят мотивите и начините за постигане на престъплението. Тук основното са последствията. Отраженията от едно престъпление могат да бъдат многобройни и рефлектират върху различен брой съдби. 
Върху привидно основната история изплуват личните съдби на участниците в това пътуване. Имаме цяла палитра от персонажи, вкоренени в своите екзистенциални терзания. Свръхреалистичното развитие на сюжета може да се стори скучно на търсещите динамика зрители. Събитията са лишени от романтичните възможности на киното да създава илюзии и са показани в един процедурно-банален, болезнено близък до истината нюанс. Гледайте този филм заредени с търпение. Редуват се дълги сцени на мълчание и тежки, но качествени диалози. 
Тоталната вглъбеност на всеки от героите е непоклатима. До един те отказват да видят света извън тяхната собствена перспектива. Усмивките са рядкост и стоят някак не на място, като кръпки на скъсана риза. Докторът се дави в самота, прокурорът се разяжда от вина, а шефът на полицията все по-трудно издържа на напрежението. Животът не прощава на никого, а честите срещи с тъмната страна на съществуването нанасят неизлечими белези. Щастието остава някъде в оста минало-бъдеще, а персоналното им настояще стои някак сиво. 
 Филмът е изключително красиво заснет и страхотно режисиран. Развива се плавно и успешно приковава вниманието. "Имало едно време в Анадола" е тежка социално-криминална драма, в която щастието е нереализирана мечта. Финалният акорд е изключително въздействащ, комбиниращ безмилостно живот и смърт единствено благодарение на звуци!  


Моят рейтинг: 8.5 от 10


ОВНИ

от  Movies.bg

ОВНИ
Rams (2015), част от фестивалната програма на София Филм Фест, 2016 Братята Гюми и Киди, не си говорят от 40 години, въпреки че стадата им са обор до обор. Случва се така че в овцете на Киди е откита заразна болест, заради която властите пращат ветеринарни шпиц-команди да ликвидират стотици животни из цялата долина. За фермерите […]

Петорката на седмицата

от  Movies.bg

Петорката на седмицата
Кралицата на пустинята (2015) Разточителен исторически проект за наститеният с приключения живот на британската аристостократка Гертруд Бел (1868–1926), сред пясъците на Мароко. Емоционалните трепети на Никол Кидман, Джеймс Франко и Робърт Патинсън засенчват пясъчни бури и политически колизии в първия филм на Херцог от 5 години насам. This is 40(2012) Произвеждаща прозявки и недоумение комедия […]

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.