Киноцентър

българските блогове за кино

Снимките на Хан Соло филма започнаха!

от  Strangera

Disney обявиха, че снимките на Хан Соло филма са започнали на 20 февруари в Pinewood Studios в Лондон.

Освен малко бла-бла по темата, статията включва и снимка на каста начело с Олдън Еренрайх и Халеси Емилия Кларк.

Clockwise from bottom left: co-director Christopher Miller, Woody Harrelson, Phoebe Waller-Bridge, Alden Ehrenreich, Emilia Clarke, Joonas Suotamo as Chewbacca, co-director Phil Lord, and Donald Glover. Photo credit: Jonathan Olley ©2017 Lucasfilm Ltd. All Rights Reserved.

Clockwise from bottom left: co-director Christopher Miller, Woody Harrelson, Phoebe Waller-Bridge, Alden Ehrenreich, Emilia Clarke, Joonas Suotamo as Chewbacca, co-director Phil Lord, and Donald Glover. Photo credit: Jonathan Olley ©2017 Lucasfilm Ltd. All Rights Reserved.

Филма, който още си няма финално име, се очаква на 25 май, 2018.

Още по темата – starwars.com


Прогнозите за „Оскар“ 2017 (част първа)

от  Popcorn Movies BG

Седмицата на 89-тата церемония по връчването на наградите на Американската академия за киноизкуство и наука – „Оскар“ 2017 – дойде. През следващите шест дни ще Ви представим всички 24 категории, включително късометражките, които утре се появяват в iTunes, като в неделя ще обърнем в детайли внимание на the biggie  – филм на годината. Дотогава: всичко в разбъркан ред.

Започваме с Актьор в главна роля.



Академията се спря на следната петорка:
Кейси Афлек в „Manchester by the Sea“ (втора актьорска номинация след като загуби статуетката за най-добър поддържащ актьор от Хавиер Бардем през 2008г. ; тогава беше номиниран за The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford)
Андрю Гарфийлд за „Hacksaw Ridge“ (първа номинация; през 2011г. Академията го подмина за поддържащата му роля в The Social Network)
Раян Гослинг за „Ла Ла Ленд“ (втора номинация; през 2007г. беше номиниран в тази категория за Half Nelson)
Виго Мортенсен за „Captain Fantastic“ (втора номинация за Мортенсен след номинацията му в тази категория през 2008 г. за Eastern Promises)
Дензъл Уошингтън за „Fences“ (седма актьорска номинация за Уошингтън, който има два „Оскар“-а, единият от които е явен политически ход през 2002г.)

Трябва да спечели: Кейси Афлек за Manchester by the Sea.
Ще спечели: Дензъл Уошингтън за Fences.

Кейси обра наградите на критиците, взе и „Златен глобус“, а преди седмица се окичи с наградата на Британската академия. През последните три месеца, т.нар. сезон на наградите, единственият кадърен актьор от клана Афлек бе отличен с над 40 награди за изпълнението си във филма на Кенет Лонергън „Манчестър при морето“. Но тази година несъмнено ще мине под знака на #OscarSoWhite и Тръмп фиаското от ноември, което все още е водеща тема в Холивуд. Академията има реален шанс за пръв път в историята си да награди трима цветнокожи актьори в една година, което ще даде възможност на холивудския елит да се потупа по рамото и да се похвали с това колко важно за тях е да заложат на diversity. Казвал съм го многократно. Уошингтън е ужасен във Fences. Свива един от големите образи в американската драматургия, за да му пасне. Оправдава го, търси смекчаване, превръща го в харизматичен самохвалко. И напук на всичко това играе едро, със скучновати решения и уклон към търсене на външна мелодика. Поспредствената разкадровка не му помага. Но „Оскар“-ът никога не е знак за качество. Да, Уошингтън вече спечели един явен политически „Оскар“ – през 2002г. за ролята си в „Тренировъчен ден“, но тогава не надви толкова силен претендент като Афлек, който разби сърцето ми в „Манчестър край морето“. При това в роля, която предполага такава прибраност, но не успях да откъсна очи от него. Проблемите на Кейси са все PR проблеми. Можеше да се постарае повече с речите. Актьор си, Кейси, стига мънка! Можеше да се усмихва повече, да разкара брадата и да се постарае да смекчи крийпи фактора! Тези неща винаги са от значение. Все пак шанс за изненада в тази категория има, при това огромен, но за момента политическата коректност и the diversity, Hollywood style вземат превес.

Следва Операторско майсторство.



В тази категория браншът на операторите в Академията повтори едно към едно избора на Американското общество на операторите.
Брадфърд Йънг за Arrival
Линъс Санднгрен за La La Land
Грег Фрейжър за Lion
Джеймс Лакстън за Moonlight
Родриго Прието за Silence

Трябва да спечели: Джеймс Лакстън за Moonlight.
Потенциална изненада: Грег Фрейжър за Лъв.
Ще спечели: Линъс Сандгрен за La La Land.

Наградата на Обществото на операторите бе присъдена изненадващо на Грег Фрейжър за Lion. Британската академия пък избра La La Land. Работата е там, че за наградата на обществото (една от важните гилдии в Холивуд) гласуват единствено оператори, докато при Оскарите номинациите се определят от бранша на операторите в Академията, но за наградата гласува цялата Академия (актьори, продуценти, сценаристи, композитори), заради което изборът на гилдията на операторите невинаги отразява настроенията в Академията, където колкото по-първосигнално красив е един филм, толкова по-големи са шансовете му за статуетка. Последните три години и наградата на Обществото на операторите, и Оскарът попадаха в ръцете на Любецки, но преди това имаше доста разминавания. През 2013 година например гилдията отличи гуруто Роджър Дийкинс за Skyfall, но Академията избра Life of Pi (тъпо решение и поредно подминаване на гения на Дийкинс, който слага мелодраматичната пощенска картичка Life of Pi в малкия си джоб дори само с осветлението на няколкото червени Скайлфолски сцени в Шанхай). През 2012 година гилдията избра великолепната работа на Любецки по The Tree of Life – дори хейтърите трябва да сваляш шапки пред монументалния труд на Любецки! Но Академията си гласува за работата на Робърт Ричардсън по Хюго. По-популярните филми винаги имат преднина в тази, както и във всички технически, категории. Така че въпреки нарастващата популярност на Lion – а филмът наистина обра доста награди през последните две седмици, макар че в началото на сезона стояше някак на заден план (а и напук на слуховете, че филмът има доста запалени фенове в Академията)La La Land има преднина заради огромната си популярност, а и филмът е първосигнално хубав. Липсва едно: природа. Много често носителят на наградата в тази категория предлага доста природни картини, но има доста отклонения от това неписано правило.

Минаваме към Филмов монтаж.



Изборът на Академията в тази ключова категория.
Джо Уокър за Arrival
Джон Гилбърт за Hacksaw Ridge
Джейк Робъртс за Hell or High Water
Том Крос за La La Land
Нат Сандърс и Джои Макмилън за Moonlight

Трябва да спечели: Нат Сандърс и Джои Макмилън за Moonlight или Джо Уокър за Arrival.
Ще спечели: Том Крос за La La Land.

Гилдията на монтажистите отличи La La Land в категорията монтаж на мюзикъл или комедия, а Arrival взе наградата сред драмите. Според мен Arrival предполага далеч повече предизвикателства за един монтажист, особено имайки предвид нелинеарната структура на филма, а не бива да се забравя и страхотната работа на Нат Сандърс и Джои Макмилън по Moonlight (на пръв поглед няма врътки и трикчета, но всяка история има свой си ритъм, а сцените са максимално пипнати за по-плътно изживяване без дупки и незначителни нещица). Но обикновено Академията реагира на максимата “повече монтаж, по-явен монтаж, по-крещящ монтаж”. А La La Land обхожда тоя им фетиш още в първата сцена. Евентуална загуба на филма в тази категория ще е по-шокираща и от евентуална загуба в категорията за най-добър филм.

Следва Sound Mixing.



Тук Академията номинира:
Arrival
Hacksaw Ridge
La La Land
Rogue One: A Star Wars Story
13 Hours: The Secret Soldiers of Benghazi

Ще спечели: La La Land
Spoiler: Arrival, но не разчитайте на това.
В тази категория печелят доста военни филми и мюзикъли. Имайки предвид популярността на La La Land, както и наградата от Cinema Audio Society (доста ненадежден precursor, но в случая говорим за първия истински sweep от Slumdog Millionaire насам), няма какво повече да се каже в тази категория. Британската киноакадемия връчи наградата си в тази категория на Arrival, но не мисля, че „Оскар“-ите ще последват примера им. Най-малкото Hacksaw Ridge ще открадне доста гласове в тази категория, осуетявайки шансовете на Arrival да се пребори за поне един „Оскар“.

Sound Editing.



Академията номинира:
Arrival
Deepwater Horizon
Hacksaw Ridge
La La Land
Sully

Ще спечели: Hacksaw Ridge
Spoiler: Arrival

Войни, войни, войни.. в тази категория това се награждава. Arrival има минимален шанс да пребори фаворита в тази категория, но не ми се рискува. А и не ми пука, защото минаваме към …

Актьор в поддържаща роля.



Актьорският бранш в Академията номинира:
Махършала Али в „Moonlight“ (първа номинация)
Джеф Бриджис в „Hell or High Water“ (седма номинация; Джеф има „Оскар“ за Crazy Heart)
Лукас Хеджис в „Manchester by the Sea“ (първа номинация)
Дев Пател в „Lion“ (първа номинация)
Майкъл Шанън в „Nocturnal Animals“ (втора номинация в тази категория; беше номиниран през 2009г. за Revolutionary Road)

Заслужава да спечели: Лукас Хаджис.
Ще спечели: Махършала Али.

Битката тук е между Али и Пател. Пател има две предимства – повече екранно време и Харви Уайнстийн. What Harvey wants, Harvey gets. Но не и този път. Али е здраво работещ актьор, който успя да пробие с филм, превърнал се в сензация. По някаква неясна причина той е консенсусът в тази категория измежду страхотните поддържащи актьори в Moonlight. Актьорската гилдия го побутна, а и #OscarSoWhite помага. 

 

Трейлър на „Mine“ с Арми Хамър

от  Popcorn Movies BG

Обичаме военните филми, особено що се отнася до американската армия. Тази наша привързаност ни кара да си купим няколко копия от „Американски снайперист“ за всеки случай, за да не ни се развали първото.

Междувременно обаче ще гледаме и „Mine“ с Арми Хамър. Идеята на филма е особено симпатична и привличаща окото – двама войници бягат през осеяна с противопехотни мини пустиня, а единия от тях настъпва такава. Следващите 52 часа са критични за него, стоейки неподвижно върху мината.

Да, знаем, че звучи особено интригуващо. Хамър е пич, независимо, че ни се иска да забравим „Самотният рейнджър“. „Mine“, режисиран от Фабио Гуалионе и Фабио Ресинаро едва ли ще получи широк показ в България, но пък поне може да се насладим на трейлъра:

Премиерата е насрочена за 7 април тази година и ние ще го дебнем, пък дано успеем да го гледаме на голям екран.

Български боксофис 17.02.2017 – 19.02.2017

от  Popcorn Movies BG

Не сме се съмнявали, че „Петдесет нюанса по-тъмно“ ще бъде избутан скоро от върха на българския боксофис.

След като и миналата седмица бе на първо място, плюс спадът от 51%, то филма с Джейми Дорнан е непоклатим, натрупвайки нови 152 929 лв. С това общия му резултат възлиза на 897 338 лв, които са приход от общо 10 920 зрители.

На второ място отново е „Великата стена“ на Джан Имоу, който се върти общо на 31 екрана с тотални приходи до момента в размер на 826 099 лв.

Учудването идва от старта на „Т2 Трейнспотинг“, който дебютира на далеч неприемливото шесто място със скромните 4075 бр. зрители и 36 688 лв. Продължението на култовия филм на Дани Бойл трябваше да бъде много по-гледано и по-предпочитано от българския зрител, който вече трябва да формира вкус към качеството, вместо към количеството.

По никакъв начин обаче не завиждаме на „Лъв: Стъпки към дома“, чиито 1897 бр. зрители и 17 357 лв. са „под кривата круша“. Прекрасния филм с Дев Пател и неговите номинации за „Оскар“ и куп други награди очевидно не е по вкуса на родните киномани.

Останалите заглавия (до позиция 20) може да видите тук:

boxoffice

Ghost In The Shell – втори трейлър

от  Strangera

Второто официално трейлърче на Ghost in the Shell филма е тук.

ghost-in-the-shell

Бойните сцени изглеждат доста пипнати, остава да не са омазали сторито и мисля че всичко ще е ок. За сега – продължава да ме кефи. 🙂


Action… Avengers: Infinity War

от  Strangera

Avengers: Infinity War идва чак на 4 май 2018-та, и преди това Disney имат цели 4 Marvel Cinematic Universe филма, но това по никакъв начин не им пречи да наливат хайп в хайп влака. 😀

avengers-infinity-war

Или казано по-просто, Disney пуснаха тийзър видео което обявява, че снимките на Avengers: Infinity War са започнали в края на януари. Видеото също така, абсолютно официално потвърждава, че Guardians of the Galaxy екипа, ще бъде част от Infinity War. Абе въобще – доста силен тийзър. 😛

Ето видеото:

Припомням, че тази година ни очакват целия 3 MCU филма:
• Guardians of the Galaxy 2 – 5 май, 2017;
• Spider-man: Homecoming – 7 юли, 2017;
• Thor: Ragnarok – 3 ноември, 2017;

Актуалния график е тук. 😉


The Handmaiden - ревю

от  Lights, Camera, Action

Поредният визуален оргазъм на режисьора Пак Чан Ук се нарича „The Handmaiden”.  Кореецът отново показа голямата си класа и неподправен стил. Пак издига в абсолютен култ изграждането на кадрите. При него всичко е изящно и прецизно. „The Handmaiden” се разходи грациозно из доста фестивали и навсякъде направи силно впечатление. На мен също много ми хареса, но аз така или иначе съм пристрастен към Пак Чан Ук. Този път искам да започна малко по-различно, а именно с трейлъра на филма. 
Така се прави реклама на филм! Изключителен трейлър, който възпламенява очаквания и нетърпение. Мистериозен и различен, странен и предизвикателен. Не издава нищо съществено, а реално ти показва ключови моменти от филма. Липсата на какъвто и да е диалог само засилва любопитството, а нестандартната динамична музика увеличава вълнението. Трейлър-шедьовър, който трябва да служи за пример.
След това леко маркетингово отклонение нека хвърлим и поглед върху сюжета. Младо корейско момиче е наето да работи като прислужница в богато японско имение. Тя всъщност участва в сложен план, чрез който  господарката на дома трябва да бъде измамена и да ѝ бъде отнето огромното наследство. Започва опасна игра, в която  всеки може да пострада, а на пръв поглед всички участници са леко сбъркани. На втори поглед може да се окажат и съвсем луди! Филмът е разгърнат в три части с общо времетраене от 144 минути, които не те оставят да скучаеш в нито един момент. 
The Handmaiden” е приятно палав еротичен трилър, леко перверзен и обгърнат в мистериозно було. Сюжетните обрати са чудесни и променят по интересен начин развитието на историята. Режисьорът елегантно плъзга зрителите в една посока, само за да я промени коренно в следващ момент. Забавно е да се почувстващ приятно от това, че са те излъгали. Особено пък на фона на такава разкошна музика. 

Актрисите в главните роли се справят превъзходно.Min-hee Kim, която влиза в ролята на госпожа Хидеко, показва рутина и опит в професията, които страхотно помагат на свежото попълнение Tae-ri Kim, за която това е първи пълнометражен филм. Партньорството между тях е много естествено, качествено и приятно за наблюдаване.
Специално внимание заслужават и секс сцените. Това са едни от най-красивите, нежни, интензивни и фантастично уловени сексуални отношения във филм. Подобна близост и чувственост наистина рядко се виждат на екран. Тези сцени са вкоренени дълбоко в сюжета, което ги прави още по-качествени. 
The Handmaiden” е филм, който не трябва да пропускате. Готин и интригуващ естетически триумф. Кадрите са фантастични, а героите разнообразни и всеки от тях е повреден по свой собствен начин. Майсторската режисура на Пак Чан Ук съблазнява, вълнува и носи много изненади.


Моят рейтинг: 9 от 10     

Да се появиш на бял свят

от  В мойта стая





Животът наистина минава пред очите ни в секундите, преди да умрем. Хора, които са били на прага на смъртта, но са оцелели, разказват за това в серия от интервюта и анкети. Единствената разлика, и то голяма, е, че животът ни не „минава“ „като на лента“, няма никаква хронологичност, а всички спомени ни връхлитат едновременно, разбъркано и понякога дори виждаме ситуации от гледна точка на другите участници в тях. Филмът „Първи Контакт“ ни увлича в това тревожно усещане за спокоен хаос и нелинейност, увлича ни като водовъртеж, като кръгoвете, която описваме, докато разбъркваме кафето, като спиралите на хипнотизаторите в анимaционните филмчета.  


Гледах филма заради препоръката на Криси, която каза, че става дума за извънземни, но не трябва да очаквам екшън, а нещо по-странно, по-различно. И това напрежение между холивудски клишета и неочаквана дълбочина се запазва през целия филм. Още българският превод на заглавието  загатва за противоречие. От една страна, препраща към класиката „Контакт“ с Джоди Фостър. От друга страна, звучи леко банално и доста геополитически (в най-добрия случай антропологично – като например първия ни контакт с някое непознато племе). И също не превежда буквално английското заглавие “Arrival”,  което, за да стане объркването пълно,  също е различно от заглавието на разказа на Тед Чианг, по който е адаптиран сценарият: “The Story of Your Life”. Загубени в превода. И заглавия, които винаги означават повече от това, което могат да предадат. „Историята на твоя живот“ е може би най-впечатляващият разказ, който съм чела от много време насам: разказ за идването на извънземни на земята и за идването на едно дете на този свят. “Arrival” – пристигане, идване, поява на бял свят.

И разказът, и филмът поставят на изпитание начина, по който разказваме истории – с начало, среда и край. Помня, че когато бях малка, казвах на майка ми, че я обичам без начало, без среда и без край. После открих лека логическа грешка и казах, че я обичам с начало, но категорично без среда и без край. В „Първи контакт“ не е много сигурно къде е началото. Това е филм за лингвистиката и за начините, по които езикът изразвява идеи и светогледи, за това как бихме могли да научим езика на извънземни, които дори нямат уста, и за това как учим своите собствени деца на своя език, как ги приобщаваме към света. 

Не помня почти нищо от „Мери Попинс“ освен това, че две бебета имаха свой език, на който можеха да разговарят със слънцето и вятъра и колкото повече научаваха езика на възрастните, толкова повече забравяха своя. Дълго се чудих как ли е звучал техният език и дали мога да го науча. После пораснах и реших, че тази част от книгата е била просто метафора. И ми олекна. Колко хубаво е, когато нещата са просто метафора.

Метафора ли са извънземните във филма? Мисля, че не. Те са повод, възможност да научим нещо за себе си, страх и тръпка едновременно. В известна степен това е усещането, което имаме всеки път, когато трябва да се запознаем с някого, за когото сме чували много. Какъв ли ще е? Странен? Такъв ли е, какъвто го описват? Ами ако има дразнещ смях, или е превзет, или ме разочарова, или аз се държа глупаво и объркам всичко. Усещането за неяснота, раздиращата неловкост на очакването, адреналинът и любопитството (което в английските поговорки убива котките, а в българските – не) – цялата тази гърмяща смес е уловена на екрана в преливащи нюанси на сивото. Какво друго са извънземните, ако не абсолютните непознати? Филмът предава страхотно свиването на корема, желанието да се отдръпнем, да избягаме, да отложим, може би днес не, първите признаци на паника, когато тя още пропълзява, но има и малко надежда, която я удържа.

Разказът пропуска всичко това и се съсредоточава  върху тънкостите на общуването  - с извънземните, но и със собственото ни семейство. Главната героиня е лингвист и трябва да разгадае какво искат пришълците от нас, защо са установили контакт, какво искат да ни кажат. Това е същността на филма и на разказа, големият проблем, източникът на действието. Проблемът на общуването. Какво искат да ни кажат? И сигурни ли сме, че ги разбираме правилно? Когато във филма извънземните твърдят, че носят на човечеството „оръжие“, нима това означава, че искат да ни нападнат? Или по-скоро, че ни носят „оръдие“, средство, с което да постигнем нещо. И нима най-голямото „оръдие“ на човечеството не е езикът, способността да съхраняваме и предаваме информация, да разказваме истории, да вярваме на истории. Но не е ли езикът и „оръжие“, с което обиждаме, засягаме, дотягаме с коментари, недоброжелателни забележки, които правим отново и отново, болката на познатото, това, от което не можем да се измъкнем, да избягаме.

Филмът дава прост отговор, но като всички прости отговори, той успокоява само за малко. Разказът е много по-неясен и с отворен край. Така и не се разбира защо извънземните са дошли. Но в процеса на общуване, лингвистът започва да мисли на техния език. Да мисли не последователно като нас хората, а синхронно, да вижда едновременно във всяко изречение началото и края му, да знае целта и резултата, преди да започне действието. Теорията на Сапир и Уорф за лингвистичната относителност, според която езикът детерминира начина, по който виждаме света, отдавна е отхвърлена. Но разказът на Тед Чианг не я следва наивно. Не езикът на извънзмните определя мисленето им, а мисленето им обяснява начина, по който са конструирали своя език и математика. Ние и те, хората и извънземните, виждаме един и същи свят, но по различен начин. Там, където ние виждаме причина и следствие, те виждат цел и начин да я достигнат; там, където ние виждаме „преди“ и „след“, те виждат само едновременност; там, където ние виждаме свободна воля, те виждат волята да направят това, което знаят, че така или иначе ще се случи. Вместо свободна воля, волята да приемем сценария на филма, в който играем, и да го изиграем добре, да дадем всичко от себе си. Филмът на моя живот. Историята на моя живот. Бихме ли променили бъдещето си, ако знаехме какво е то? 

Разказът на Тед Чианг и филмът по него ми напомниха за един парадокс в Библията. От една страна Бог е предначертал всичко. Йосиф трябва да бъде предаден от своите братя, трябва да слугува, да бъде роб и да ги спаси накрая. Той знае Божия план и въпреки това го боли от предателството, не иска да бъде роб, и всички, които го предават, носят отговорност за това. Никой не е механичен чарк в детерминистична вселена. Как разрешава Библията скандалното противоречие между Божественото предначертание и свободната воля у човека? Отговорът е: чрез текста, чрез наративната форма.  Само в разказа можем да прочетем края и все пак да се вълнуваме за решенията, които вземат героите, да се вживяваме в психологическите им борби, да разбираме грешките им и да знаем, че са били неизбежни. 

Винаги, когато чета книга, се опитвам да не поглеждам края, но после ми става интересно и някъде около средата се изкушавам и прочитам последните изречения. Тогава книгата ми става още по-интересна. Не го направих с разказа на Тед Чианг, защото вече бях гледала филма и знаех, че краят е началото. И ако смятате, че ви развалям удоволствието от гледането, като казвам твърде много, няма страшно. Важното във всяка история е как е разказана и как се стига до края. Когато бях на седем и имаше режим на тока, майка ми сядаше до мен на леглото в тъмната стая и ми разказваше свои спомени и истории. Знаех всички наизуст и даже понякога настоявах да ми разкаже определена история и я поправях в детайлите. Всяка майка знае, че понякога децата просто искат да им се разказват отново и отново приказките, които вече знаят. Защото това ги кара да се чувстват сигурни, пази ги от мрака.  И няма нищо по-важно от това, когато се появиш на бял свят, някой да те научи на езика си и да те предведе през тъмното с истории. Истории, които не се губят, а проблясват в края, толкова ярко, колкото и в началото.  


Патерсън - тихият триумф на обикновения живот

от  Lights, Camera, Action

Мъж, жена и куче, малък град с обикновени случки.
Любов и медитация, между случайни хора корелация.
Автобусна спирка, пейка, водопад се мръщи,
черно-бели кексчета, книги и спокойствие вкъщи.
Красота във всекидневието намери, защото времето не спира да лети! 

„Патерсън” е филм-медитация. В него няма драма, няма екшън, няма трилър. Сюжетът тече като река, в която можеш да видиш нещо интересно само ако сам го пожелаеш. Джим Джармуш търси поетичното в най-елементарните неща и резултатът е великолепен.
Във филма проследяваме една седмица от живота на автобусния шофьор Патерсън. Дните му са монотонни, спокойни и изпълнени с творчество. Жена му Лаура също е творец и преминава през времето с грациозност и страст. 
Нямах търпение да започне нов ден! Опитвах да предположа кого ще срещне Патерсън по отъпканата си пътека. С интерес очаквах срещите с мрънкащия му колега, който беше изключително забавен в своите несполуки. Редовните посещения в бара също ми носеха неизмерима наслада.
В цялата поетична картина на филма място намира и ревнивото куче Марвин. Той не пропуска да излае неодобрително на всяка целувка между Патерсън и Лаура. Марвин всъщност е голям пакостник и винаги крои нещо коварно.  
„Патерсън” е душевно изживяване, но без обичайните за киното падения и извисявания. Героите пътуват в измерението на всекидневния живот и го правят гладко, елегантно и с много любов. Смайващо е колко силно желая да обявя за оригинален филм, който всъщност разказва най-обикновената история на света. Истински щастливите хора без съмнение умеят да ценят най-малките неща в живота.
Абсолютно удоволствие е да гледаш „Патерсън”. Без очаквания, големи вълнения или сълзи, но с много любов и смирение.  Филм като целувка за добро утро – сякаш можеш да минеш и без нея, но пък с нея светът е някак по-светъл и красив. 


Моят рейтинг: 9 от 10

Ревю: „Rogue One: История от Междузвездни войни“ (Rogue One)

от  cinemascrotum

„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти […]

Hell or High Water

от  Lights, Camera, Action

“Hell or High Water” е най-новият филм на режисьора Дейвид Макензи (Starred Up”, “Perfect Sense”). Заглавието предизвика много положителни коментари сред критиците и привлече значителна аудитория. Към този момент „Hell or High Water” е най-печелившият независим филм в САЩ (IndieWire). Продукцията е спечелила над 27 милиона долара и изпреварва нашумели заглавия като „The Witch”, „The Birth of a Nation”, “Café Society”.
Филмът може да бъде определен като съвременен уестърн, който е изграден от богата атмосфера, страхотно актьорско присъствие и социален коментар. Двама братя се впускат в опасна игра, която включва обири, странни маневри и насилие. Целта им е да спасят семейното ранчо в Тексас. На пръв поглед планът им изглежда добър, но през цялото време стои някак хаотичен и обречен на провал. Горивото на братята е тяхната решителност, но и преследвачите им имат сериозни намерения.
Сюжетът на филма е изключително изчистен и за мен това е сред главните предимства на „Hell or High Water”. Нито е някаква сложна комбинация от обрати, нито ще те кара да очакваш неочакваното. В същото време темпото е чудесно, а кадрите са построени майсторски. Не винаги е задължително да имаш сложен и многопластов сценарий, за да покажеш много неща. Понякога само няколко думи, поглед или действие са достатъчни. Филмът се развива бавно и последователно.

 Особено впечатление правят актьорите. Крис Пайн, Джеф Бриджис и Бен Фостър са безупречни. Дори героят на Фостър, който е поставен в абсолютната крайност, не успя да ме разочарова. Изпълнението на Бриджис е твърде възможно да го отведе на „Оскарите”. За Фостър не съм сигурен. Откровено ми липсваше централна и силна женска роля, но не виждам как би паснала на историята.
 
Винаги харесвам малките детайли в киното. В „Hell or High Water” много ми допадна как в кадрите „съвсем случайно” попадат различни табели и билбордове. Те изкусително предлагаха кредити и финансова помощ. Стърчащи железни статуи на финансовото робство.
Друг интересен момент е задължителното присъствие на оръжие в културата на американците. Филмът елегантно намеква, че всеки може да се снабди с желязо – от изкуфял дядка до млад дебил на бензиностанция и дори цяла група случайни граждани, решили да вземат правосъдието в собствените си ръце. Смъртта е винаги на един куршум разстояние. Страхотният финален диалог е доказателство за тази теза. 
Превъзходният саундтрак на Ник Кейв и Уорън Елис придава чувствителен и минорен тон на филма, внушаващ пустинната обреченост на новия див запад. 

Hell or High Water” е филм за кръвните връзки, които понякога се късат под натиска на живота, а друг път остават непокътнати. Модерен уестърн за разрухата, мръсотията и крайните мерки. Бедността твърде лесно заразява с отчаяние. В такива моменти разликата между приятел и предател са някакви си 200 долара бакшиш.


Моят рейтинг: 8 от 10

„Westworld“ – седми епизод

от  cinemascrotum

Откриващата реплика от „Престиж” е „Гледате ли внимателно?” Същото трябва да се питате и Вие, докато следите действието на „Западен свят”, понеже сериалът награждава наблюдателните зрители и наказва тези, които не виждат дълбочината му. Нищо чудно, че повечето критики към него са „много ми е скучен” и „нищо не разбирам”, най-вероятно от хора без умствения […]

„Westworld“ – четвърти, пети и шести епизод

от  cinemascrotum

Тази сутрин наваксах с маратон от четвърти, пети и шести епизод на „Западен свят” и напълно очаквано, mindfuck-ът е пълен. Долният текст е пълен със спойлери и представлява съвсем повърхностни и разхвърляни впечатления от току-що видяното, така че ако не следите шоуто или не Ви се четат скучни разсъждения, може спокойно да го пропуснете. Още […]

Семейство Фенг

от  Movies.bg

Семейство Фенг
С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, […]

Paterson

от  Movies.bg

Paterson
Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит. Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос […]

Nocturnal Animals

от  Movies.bg

Nocturnal Animals
Откриващите кадри на Nocturnal Animals уязвяват смъртоносно пуриста: огромни вертикални пана инсталирани в упадъчно-белия интериор на ЕлЕй галерия за съвременно изкуство. Върху плазмите, жени (50-60 год.) с набраздено наднормено тегло, с кабаретни грим и атрибути развяват одеяла от плът на забавен кадър. Лицата им пръскат нездрави струи на реваншистки ентусиазъм. От инфантилната ода бие студена, […]

Fantastic Beasts and Where to Find Them (2016)

от  Framespotting

За всеки едни човек, израснал, докоснал се и обикнал историите, които авторката Дж. К. Роулинг започна да споделя със света през (вече) далечната 1997 година, магическият свят на Хари Потър, който писателката изгради така вещо се превърна в нещо скъпо и като място, където можеш да се върщаш винаги, когато ти е необходима мъничко магия в живота.

Затова, когато последната 7ма книга и последният 8ми филм от екранизациите разкриха своите финални магически мигове пред читателите и зрителите, всеки един фен на тази завладяваща поредица изпитваше чувство на тъга, че нещо специално от неговия живот е стигнало своя завършек.

За наша всеобща радост, обаче, магията продължи под различни форми. Авторката Дж. К. Роулниг не прекрати практиката си да обогатява магьосническия свят, обичан от милиони, чрез онлайн платформата Pottermore. Когато новината, че писателката, заедно с двама английски драматурзи, подготвят пиеса, която да е като вид продължение на историята за магьосника Хари Потър, всеки един почитател на поредицата беше във възторг. Ето защо екстазът по магията на Роулинг достигна още по-високо ниво, когато  в същото време беше обявено, че се работи и по екранизация, инспирирана от една малка, но все пак позната за феновете, литературна творба, отново плод от работата на Роулинг, а именно наръчникът за магическите зверове, носеща името – Fantastic Beasts and Where to Find Them.

fbawtft-1

Какво може да се получи от превръщането на този сравнително кратък литературен материал в кино лента будеше огромно любопитство и не малко съмнение дали може наистина да се осъществи качествена историята, която да не е просто някакъв опит за спечелване на все още популярност от нещо, което е наложило своето име като поредица, която смело мога да твърдя, че ще се запомни завинаги.

По сценария на филма Fantastic Beasts and Where to Find Them работи самата Дж. К. Роулниг, като това е нейният пръв истински опит за създаване на филмов текст. Режисурана на лентата беше поета от човек, който отдавна е работил с Роулниг и се е доказал като способен да превъплъти магията на този своеобразен самостоятелен друг свят в образ, който да се хареса на по-голямата част от публиката. Дейвид Йейтс е именно режисьорът, който стоеше зад екранизирането на последните 4 от общо 8 филма по книгите на Роулинг за Хари Потър. Новината, че Йейтс ще режисира не само този нов филм от магическия свят на британската авторка, но и следващите 4 от заплануваната нова магическа ера, беше приета с радост и положителни очаквания.

Не може да се пропусне обаче и моментът, че този познат екип от имена, работили и творили заедно за създаването на кино преживяването на познатата ни отминала поредица за „момчето, която оживя“, имаше задачата и трябваше да се докаже пред феновете като способен да изгради нещо ново, което не само и единствено да събужда носталгичните чувства по известната история, но и да създаде един нов, свеж и обогатен разказ, който да завладее съзнанието на зрителя и да го пренесе отново на онова магическо място, в което години наред е обичал да се потапя.

fbawtft-2

Сценарният текст на Fantastic Beasts and Where to Find Them остава впечатление като структурно написано и много умело работещо произведение. Историята започва и разгръща своята същност с плавен ход, който надгражда видяното, но освен всичко останало успява да забавлява, но и да не забавя своята сила и да не отегвача в нито един момент за двучасовото времетраене на лентата. Образите, които съгражда са интересни; всеки един от тях има своята история, а Роулинг успява да изгради характеристиките им така, че да ги превърне в разнообразни и добре работещи един с друг персонажи. Приключенската нотка, която ни е добре позната не само от книгите, но и от екранизациите по историите за Хари Потър е на ниво и тук, като дори може да се твърди, че е в пъти повече, защото действието на филма бързо ни хвърля в дълбините на историята и на проблемността, която се прокрадва в действието.

А то се развива през 1926 година в Ню Йорк, когато вече споменавания в магическия свят на Роулниг магизоолог Нют Скамандър пристига в Америка с куфар, пълен с всякакъв вид магически създания. Ролята на Скамандър е поверена на актьора Еди Редмейн, който успява да изгради персонажа по необходимия чудат и леко ексцентричен начин. Историята на Скамандър е интересна и несъмнено си личи, че около този образ може да се съгради и разгърне много богата и вълнуваща история, за което по време на филма бяха направени множество референции към познатия свят на Хари Потър, както и подсказки за това какво може да очакваме да видим занапред в тази нова магьосническа кино ера.

fbawtft-3

Срещата на Скамандър с американската вещица Тина Голдстин, пресъздадена от актрисата Катрин Уотерстън, от своя страна ни позволява да надникнем към един нов аспект от света на Роулинг, а именно обогатената история с това как магията се случва, регулира и изобщо каква е магьосническата аналогия на всичко това в Америка. Сцената, в която пред нас се разкрива американския магически конгрес и различните отдели и места, през които камерата на Йейтс ни превежда са завладяващи, красиви и изпълнени с онази магьосническа чудатост, която винаги е вълнувала.

Отношенията между Скамандър и Тина Голдстин са съградени по един на моменти типичен и познат подход, но в крайна сметка по доста приятен и добре приемащ се от зрителя начин на изграждане на екранна двойка, която работи в синхрон и обогатява героичността на духа не само на едната, но и на другата страта.

Филмът пресъздава и духа на американската действителност и визия от средата на 20-те години по изключително правдоподобен и доста открояващ се начин. Сценографията на лентата е грабваща и завладяваща сетивата. Именно в тази американска картина на преден план доста ярко изпъква и образът на Якоб Ковалски, обикновен нюйоркчанин, който има своя съкровена мечта, а опитът му да я реализира го среща с главния герой и го превръща в неизменен спътник в приключението на Скамандър в Ню Йорк. Персонажът на Ковалски, изигран от актьора Дан Фоглър, е малко или много онзи елемент от филма, който до голяма степен съдържа и реализира хумора на сценария. Химията, която Филгър от друга страна успява да изгради с актрисата Алисън Судол, изпълняваща ролята на Куини Голдстин, държи в себе си доста симпатична, чаровна и оптимистична нотка.

fbawtft-4

Несъмнено един от най-важните и впечатляващи елементи от Fantastic Beasts and Where to Find Them са именно самите зверове. Тук пред нас се визуализират както вече споменавани и познати за феновете магически същества, така и съвсем нови и вълнуващи екземпляри. Начинът, по който Скамандър се грижи и говори за своите животни в основите си може да се определи като чисто и просто хуманен. Сцените, в които филмът разкрива пред нас гледки от магическите зверове, техните способности, а дори и техните маниери, грабват вниманието на зрителя със своята прекрасно реализирана ефектност; със своите моменти на искрено събудена симпатия, но и такива на преклонение пред величинието и мистичността им.

Когато говорим за изграждането на персонажите във Fantastic Beasts and Where to Find Them не може да не се обърне заслужено внимание и на ролите, които актьорите Колин Фарел и Езра Милър изиграват. Колин Фарел за пореден път показва, че може да се превъплъщава в авторитетна персона, която да буди респект, но и с някаква спотаена в основите си сила за събуждане на страх у околните. Това, по мое мнение, изостря до голяма степен  вниманието и провокира в зрителя желанието да търси истината за нещата от историята, която се разкрива пред него.

fbawtft-5

Езра Милър от своя страна успява да изиграе една от най-открояващите си роли за последните години, като отново се доказва като млад актьор, чиято отдаденост на поверените му персонажи е впечатляваща. Около изиграният от Милър свит в себе си и репресиран от своята фанатична осиновителка младеж на име Кредънс са залегнати някой от най-важните и основни теми на филма, като например една добре позната историческа фактология, а именно тази за лова на вещици в Америка. Страхът между двата свята на хора и магьосници е дълбоко залегнал във Fantastic Beasts and Where to Find Them и разкрит като една от водищите двигателни сили за конфликтостта, която филма засяга и изгражда. Страхът от черната магия, в лицето на вече познатия на феновете черен магьосник Гелърт Гриндълуолд; тоталната изолация на американското магьосническо общество и опасността от разкриването им, комбинирано с фанатичността на група немагически хора, които са готови да подновят практиката за ловене на вещици – всеки един от тези сюжетни елементи ескалира и се надгражда умело в хода на филма, за да достигне до своят вълнуващ финален сблъсък. А самите обрати в историята впечатляват със своето изкусно сработване и задържането на вниманието, като успяват да изградят онова чувство на очакване на развръзката, което е основен и важен фактор за един приключенски фентъзи филм, който все пак съдържа в себе си вълнуваща история, способна да трогне голям брой зрители.

fbawtft-6

Fantastic Beasts and Where to Find Them е лента, която освен със своето разбуждане на една носталгична любов към познат и силно обичан измислен свят, впечатлява и със своята цялостна реализация. Един от най-големите плюсове е това, че филмът отделя нужното внимание на своите герои, създава техните истории и отношение между тях, за да ги вплете в едно общо приключение – в мисия на чиста героичност, която всеки един от нас, почитеталите на магическия свят на Дж. К. Роулинг, е търсил, откривал и запазвал в себе си след всеки един конкакт с него. Ето защо навлизането в тази своеобразна нова епоха е нещо, което ще буди още много вълнение и интерес, а истинската магия е именно в това.

Arrival (2016)

от  Framespotting

Arrival. Несъмнено едно от филмовите заглавия на 2016 година, които отявлено остават своя знак сред лентите, разказали едни от най-добрите и запомнящи се истории на седмото изкуство през вече изминаващата година. Филм, който трудно можеш просто да поставиш в една точно и разяснена до детайл жанрова класификация, защото е нещо далеч надхвърлящо стандартните представи за sci-fi филм с драматична насоченост. В лентата се преплитат идеи и характеристики, които запленяват и се опитват, по най-правилния за историята начин, да поднесат на зрителя своята същност, своя език, своето време и своята сила.

Зад Arrival стои едно, по мое лично мнение, от най-добрите режисьорски имена в днешно време, а именно това на канадеца Денис Вилньов, който с филма си Incendies през 2010 година накара широк спектър от кино индустрията и кино любителите да втренчат поглед в това, което той майсторски разкрива и изгражда на екрана. Последвалите филми от него като Prisoners, Enemy и Sicario затвърдиха името му като един от най-интересните и талантливи, действащи в момента режисьори. Способността му да сформира прекрасни екипи от таланти в сферите на операторската дейност, монтаж, звук и музика, и изобщо във всеки един аспект от конструкцията на една лента, е повече от заслужаваща възхищение и адмирации. Но може би една от най-отявлените сили на Вилньов е в това, че смее да поема рискове да визуализира текстовете на сценаристи и автори, чиито писмени материали могат да се характеризират като смели, различни и изключително стремящи се да предизвикат размисъл в зрителя, да събудят вълнението от това, което преживяват посредством филма; да разнищят за себе си това, което им е дадено, да го пречупят през своя език, своето съзнание и възприятие.

Като подобен своеобразен филмов риск може да се опрадели и лентата Arrival. Сценарият, дело на Ерик Хайсърър и базиран по разказа „Story of Your Life“ на автора Тед Чан, изгражда Arrival като научно-фантастичен филм, който обаче минава отвъд тази граница, за да я разшири неимоверно много; да я обогати със своите идеи, които всъщност в основата си могат да бъдат определено като метафизични, но и като чисто човешки.

maxresdefault

Оформянето на образите зад тази история са поверени на силен актьорски състав, включващ в себе си имена като Ейми Адамс, Джеръми Ренър, Форест Уитакър и Майкъл Стулбарг. Най-открояващата се от всички е безусловно ненадминатата игра на Ейми Адамс, която прави една от най-силните роли не само за годината, но и в кариерата си. На Джеръми Ренър е поверен персонажът на физика Иън Донъли, чиято работа и отношения с героинята на Адамс са едни от нишките в този филмов разказ, които впечатляват, вълнуват и въплъщават в себе си голяма част от замислите на филма.

За Arrival определено може да се счита, че е от онези кино ленти, които дълго след края си поставят човек в състоянието на това да има нужда да обмисля и разсъждава над онова, което е видял. Всъщност в това се крие една от красотите на този филм – той дава точно толкова информация и точно толкова драматизъм, колкото е необходимо, за да накара зрителя да намери онези идеи, скрити зад повърхността, но ясно загатнати и навигирани. А гамата на тези идеи е наистина впечатляващо голяма и разнообразна.

За филма с лекота и сигурност може да се  твърди, че е изнесен на раменете на актрисата Ейми Адамс, която умело и с истински актьорски финес изгражда образа на д-р Луис Банкс – добре образована жена, чието познание по лингвистичните науки са я издигнали до високи постижения. Подходът, по който е изграден образът на д-р Банкс и сферата, в която тя работи е наистина умело структуриран и е основата на една от най-ключовите идеи на филма, а именно тази за езика. Езикът като задвижващ елемент не само за цивилизацията, но и за разкриване на познанието. Езикът като философска гледна точка. Идеята за това чрез езика да навлизаш в непознати територии, в територии дори на нещо не от тази земя, но в основата си най-важното парче от пъзела – за изграждането на разковничето, каквото е комуникацията. Впечатление прави загатването на онази философска идея, че едно нещо започва да бъде нещо конкретно, когато бъде обозначено като конкретност – чрез своето име, название, чрез словото, чрез езика. Един камък започва да бъде нещо различно от всичко друго именно, когато бъде назован като камък. Тук персонажът на Ейми Адамс е в най-голямата си сила. През целия филм сценарият изгражда образа на д-р Банкс по начин, който съчетава в себе си силата на познанието с отдадеността; с битките, който човек води със и във себе си, с всичко онова, което човек е преживял или му предстои да преживее.

screen_20shot_202016-08-16_20at_204-07-15_20pm-0

Често сме свикнали да свързваме идеята за филми, акцентиращи върху научни или фантастични погледи върху извънземните раси и другите форми на интелект основно като някакъв вид заплаха. Структурата на такъв вид филми е винаги почти едни и същ – имаме възникване на проблем и чувство на заплаха от непозната страна, а от там следствията за действия и контрадействия. В Arrival тези аспекти дори и да могат да бъдат открити и усетени, на тях не бива акцентирано по точно същия начин. Присъствието на извъзнемна раса във филма подтиква към действия и контрадействия, който обаче са спомагателни за аргументирането на истинските идеи зад филма. Различният поглед над това защо този извънземен интелект е избрал да навлезе в пределите на Земята ни кара да обърнем погледа си към онова, което имат да ни „кажат“.

Идеята за времето и неговия ход започва свое надграждане от самото начало на лентата и продължава своето развитие и кулминация до самия край. Отново майсторски вплетено в историята на главната героиня, пречупено през онова, което извънземната раса носи със себе си на Земята и чрез преминаването през различните примки на времевия поток в края на третото действие на филма всички тези идеи и послания придобиват една цялост – за изборите, които правим. За това да сме готови да изживеем всичко, независимо от това дали ще знаем или не неговата крайна дестинация и резултат; за това, че комуникацията между онези, които имат различни гледни точки е истинската сила, която може да промени хода на времето към нещо по-добро, по-мирно, по-истинско и заслужаващо си да се изживее и с радостните, и с болезнените моменти по пътя му.

mv5bmty1nzk4odc5ov5bml5banbnxkftztgwmja0ndq1mdi-_v1_sx1500_cr001500999_al_

Всички тези идеи в Arrival се навързват по изключително плавен и постепенен начин, което е тонирано правилно и отговорно със самата режисура и монтаж на лентата. Вилньов заедно с оператора Брадфорд Йънг успяват да изградят картини, които впечатяват с цялостта и заряда си. Умението в това да изградиш кадри, които да влият на усещанията на зрителя по кореспондиращия на сценария начин е истинско предизвикателство, а Вилньов го реализира по безупречен начин. Чувството на напрежение и несигурност се „материализира“ в картини, които впечатляват с цвят, светлина и изпипана конструкция. Приплетени с „топлото“ режисиране и на онези моменти, наситени с нежност, тъга и чиста емоция превръщат гледането на Arrival в наистина нещо запомнящо се и по най-простичък начин казано – в един красиво осъществен контакт.

 

ДА СГОТВИШ ЩАСТИЕТО ПО РЕЦЕПТА - ТОП 10 НА „КУЛИНАРНИТЕ“ ФИЛМИ

от  Другото Кино

Тези дни гледах един прекрасен филм на японката Наоми Кавасе, който ме подтикна да актуализирам класацията си на десетте най-хубави филми с "кулинарна" тематика.

Винил

от  stealth's blog

Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.