Киноцентър

българските блогове за кино

Първи сезон на Luke Cage излезе…

от  Strangera

Добра… и лоша новина.

Добрата – целия първи сезон на Luke Cage е live в Netflix!

luke-cage-is-live

Лошата? На работа съм…


Ще правят филм по Firewatch

от  Strangera

Любопитна новина за феновете на играта Firewatch – Campo Santo и продуцентската компания Good Universe (Oldboy, Neighbors, The Night Before) обявиха, че са подписали договор за съвместната разработка на съдържание за игри и филми. Първия им проект – филмова адаптация на Firewatch.

firewatch

Отвъд това, няма много информация по темата, но определено ще ми е любопитно да видя как доста свежите идеи на Campo Santo ще се прехвърлят на големия екран.

Източник: Good Universe, Campo Santo Team Up for Video Game, Movie Slate [Hollywood Reporter]


Ревю: „Великолепната седморка“ (The Magnificent Seven)

от  cinemascrotum

„Страхотен филм!” е нещото, което няма да чуете, докато излизате от МОЛ-а след два часа, прекарани в този див, див западен римейк на друг западен римейк /”Великолепната седморка” на Джон Стърджис/ на азиатски оригинал. /”Седемте самураи” на Акира Куросава/ Ценителите знаят, че напоследък манията да се римейкват класики е по-голяма и от носа на Ейдриън […]

Luke Cage – Streets Trailer

от  Strangera

Netflix публикуваха финалния (предполагам) трейлър на излизащия този петък, първи сезон на Luke Cage. Въпросния е съставен основно от стари кадри, но включва и няколко нови неща, а и дава най-ясна представа за това какво може да очакваме от сблъска на Cage и големия лош – Cornell Stokes.

luke-cage-streets-trailer

PS: Феновете на Wu-Tang Clan, да гледат последните кадри от трейлъра особено внимателно… SWEET CHRISTMAS!😉


За кино с… Весела Петрова

от  Popcorn Movies BG

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Дойде време да си говорим за кино с една от най-перспективните млади актриси на нашето време. Веси ни удостои с честта да отговори на традиционните десет (с изключение на последния), хващайки я между репетициите на една от многото постановки, в които участва. Освен в тях, нея може да я видите и в хита от миналата година „11 А” на Михаела Комитова.

Ако все пак решите, че искате да гледате един млад талант на театралната сцена, то може да си изберете една от следните постановки, където тя участва:
„Госпожа Министершата“от Бранислав Нушич, сценична версия и постановка – Йосиф Сърчаджиев, сценография – Мартина Варийска ,в ролята на Соя;
„Котаракът в чизми“ по Шарл Перо, сценичен вариант и режисура Ивет Лазарова – Торосян,в ролята на Принцесата;
„Слънчево с гръмотевици“ от Кен Лудвиг, превод, преработка и режисура – проф. Андрей Аврамов,в ролята на Роузалинд;
„Казаларската царица“ по Иван Вазов, сценична версия – Юрий Дачев, постановка – Бина Харалампиева,в ролята на Иванова I-ва;
„Гласовете“, концерт-спектакъл, режисьор – Евгени Господинов;
„Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, сценичен вариант и постановка Ивалин Димитров, сценография Петър Митев, в ролята на Бианка;
„Голямото надлъгване“ от Рей и Майкъл Куни, превод, сценична среда и режисура – проф. Андрей Аврамов, сценография и костюми – Теодора Лазарова , в ролята на Линда Кърууд;

Разбира се, киното е в основата, накарала Весела да учи за акриса. Ето какво казва тя за него.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Най-хубаво е като ще е кино да е кино! И все пак мисля,че не всеки филм заслужава големия екран,т.е. не смятам, че трябва да посетя салона при всеки опит на режисьора. Има филми, които задължително трябва да се видят на екран или поне така ни залъгват трейлърите :) Усещането след като си видял и чул нещо на голям екран остава по съвсем друг начин в паметта и мисля, че е преживяване, което не може да се замени. Разбира се говоря за стойностните филми. В крайна сметка е въпрос на личен избор,може човек и да не желае куп хора да хрупат и коментират около него.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Този въпрос ме затруднява малко,тъй като баща ми беше дълги години директор на киното и както се досещаш с брат ми не сме пропускали филм. Но не знам защо първия отговор,който ми изникна в ума беше „Титаник“, явно пълния салон с плачещи хора ми е останал в съзнанието, пък и по онова време това беше истински бум. Със сигурност е филм,който се помни и то с детайли.

3. Имат ли българите кинокултура?
С напредването на технологиите киното и въобще филмите станаха лесно достъпни за всички. В този смисъл ми се иска да кажа,че имат или поне в известна степен. Друг въпрос е какво е нивото, защото хората обичат нещо „по-лекичко“ след края на работния ден,което има своите обяснения и все пак не мисля, че е достатъчно.

4. А какво мислиш за българското кино?
Българското кино върви нагоре,което много ме радва. Имаше доста дълъг застой последните 20 години, ако не и повече, но сега се вижда светлина и то ярка. Все повече филми има с награди от международни фестивали и то престижни. Натрупа се важен и плодотворен опит сред кинаджиите,което е изключително важно в тази област. Така че съм оптимистично настроена, че тепърва ще се направят качествени нови филми,които ще си заслужават големия екран :)

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Доста труден избор и все пак избирам Скорсезе с Де Ниро. И двете предложения са доста мъжки, трябва да призная. Мисля,че не съм изгледала достатъчно за да бъда абсолютно безрезервна в отговора си, но все пак Скорсезе взе превес, предполагам заради творчеството му като цяло. Всички са хора, които са направили много за професията и са учебници в своята сфера, да ме караш да ги сравнявам ми се струва непосилно, поне до този момент :)

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Страхотно е усещането, когато видиш нечия работа за първи път и с трепет очакваш следващата му. В този смисъл първият,който ми изниква е Паоло Сорентино. Гледах „ Великата красота“ по време на София филм фест,мисля, в кино „Одеон“ и атмосферата му ме завладя изцяло. Това е режисьор, който успява да те въвлече в своя свят по много фин начин и да те докосне на места,които не знаеш, че съществуват у теб. Друг такъв визионер разбира се е Алехандро Гонсалес Иняриту, чиито истории те погълват и не ти дават мира няколко дни, ако не и повече. Искам да спомена и още един човек,към който имам трепетно очакване и той е Йоргос Лантимос – човек, който тепърва ще продължава да ни изненадва.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
„ Лудият макс. Път на яростта“.
 Не бих казала,че го ненавиждам, но смятам,че е доста надценен и определно нямаше място сред номинациите за Оскар. Ефекти много, добра игра на Шарлиз Терон, но това е, няма нищо повече като сюжет.Лудия макс, в лицето на Том Харди,беше по скоро „Немия Макс“,с надежда да се прояви нещо повече в този персонаж и не,това така и не стана. Епичните сцени ми бяха на места откровено смешни в съчетание с музиката. Като цяло римейка не е по-добър от оригинала, според мен.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Аз не гледам много филми по два пъти или ако реша да го гледам повторно трябва да е минало доста време. Случвало се е да. Сега се сещам за „То“, от който винаги имах едно на ум като видех клоун. И реших да го гледам преди няколко години. Оказа се, че сега нищо не е такова, каквото беше останало в паметта ми и по скоро се забавлявах на някои от сцените.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Това е въпрос, който ме затормозява много, но трябва да напиша нещо и ще започна с „Великата красота“. Това е филм,който ми доставя наслада през всички сетива и задава въпроси, които няма да спрат да ме вълнуват. „ Седмият печат“ на Бергман, филм, който трябва да гледам през определен период от време, за да разбирам все повече и повече. И все пак съм момиче,не може без малко романтика, следващият ми избор е „Мемоарите на една гейша“. Историята е красиво-сурова,може би типично за тази култура, винаги ме просълзява :)

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
В доста от филмите, които съм харесвала някога съм си представяла как аз бих изиграла нещо такова, но мисля, че е нормално предвид професията ми,даже полезно, ако мога да погледна от друг ъгъл персонажа. Предполагам това е и една от мечтите на младите актриси,а и не само,да изиграят силна женска роля за голям екран. За тази роля ще трябва да почакам известно време,защото е на по-зряла жена, но би си заслужавало чакането. Това е на Франческа Джонсън (Мерил Стрийп) в „Мостовете на Медисън“ . Перфектен екип и филм,който за мен има сантиментална стойност.

Антоан Фукуа в разговор със Стаси Кара в „Като на кино“

от  Popcorn Movies BG

Водещата на “Като на кино” Стаси Кара ще пренесе зрителите на bTV Cinema в Дивия Запад в компaнията на култовия режисьор Антоан Фукуа. Фукуа стои зад ленти като “Тренировъчен ден”, “Закрилникът” и “Обратен гард”, а последният му проект е римейк на хитовия уестърн от 60-те години – “Великолепната седморка”отново с Дензъл Уошингтън и Итън Хоук.

“Дензъл е събитие за мен! Особено в случая на уестърн, тъй като нито един от двама ни няма опит в този жанр. Знаех, че това, което ще направи филма специален и различен, е нещо, което самият аз не бях виждал в уестърните, с които съм израснал. Именно това чернокож да бъде в главната роля,” разказва режисьорът на водещата.

14409007_767269865562_1230555713_n

Гости в студиото на предаването ще бъдат българските звезди Милица Гладнишка и Калин Врачански, които ще разкажат всичко за новата анимация “Щъркели”, в която озвучават главните герои. Тримата с водещата ще обсъдят заедно премиерите на голям и малък екран, както и ще чуят срещите на Стаси със звездите сър Антъни Хопкинс и Ед Харис. Двамата ще разкажат за новия си проект – сериала “Западен свят”, както и ще припомнят прeживяванията си около култови техни роли като “Мълчанието на агнетата” и “Полък”. “Обичам да работя, забавно ми е. Жена ми непрекъснато ме кара да намаля темпото, а аз й казвам, “защо, ще умра ако го намаля?” Тя се отказа, моят живот си е,” споделя Сър Антъни Хопкинс пред българската журналистка. “Истината е, че обичам да работя – на сцената, пред камерата, не обичам да вися с часове в караваната си и да чакам или пък да препускам по локации. Просто много харесвам работата си!” Това разказва и актьорът, познат ни от “Аполо 13” и “Шоуто на Труман” Ед Харис. Очаквайте всички подробности от тези разговори в събота.

“Като на кино”, събота 18 часа, bTV Cinema.

Плакат на „The Lego Batman Movie“

от  Popcorn Movies BG

„The Lego Movie“ се оказа изключително изненадващ хит и беше ясно, че ще се стигне или до продължение, или до самостоятелен филм за някой от пластмасовите герои вътре.
Щастливи сме, че това е Батман. Видяхме трейлъра на изминалия Comic-Con в Сан Диего, а сега е време да видим и първия официален постер:

lego-batman-movie-poster

Гласът на Батман отново ще бъде поверен на Уил Арнет, а освен него ще чуем още Райф Файнс, Зак Галифанакис, Майкъл Сера и Росарио Доусън. Премиерата е насрочена за 10 февруари 2017 г.

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

от  Movies.bg

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?
"Миналото е сигурно и уютно, но дава и възможност да си поиграеш с нормите"

Ревю: „Бен-Хур“ (Ben-Hur)

от  cinemascrotum

Римейкът на „Бен-Хур” е като публична екзекуция от Средновековието – и при двете гледаме безволева дефекация, но само при екзекуцията зрителите си тръгват доволни от видяното. Не знам кой е преценил, че този класически римейк /на филм от 1925 година/, спечелил 11 /единадесет, ако сте расисти и отказвате да четете арабски цифри/ награди Оскар, трябва […]

Филмови комикси Vol.2

от  cinemascrotum

Ако в интернет има нещо по-ужасно от това да научите, че любимият Ви порно сайт е станал платен, то това е да попаднете на новина, служеща като контролен изстрел в тила на детството Ви. Докато снощи си сърфирах из онлайн океана от безсмислена информация, попаднах на нещо, което накара сърфът ми, а може би и […]

ДА СГОТВИШ ЩАСТИЕТО ПО РЕЦЕПТА - ТОП 10 НА „КУЛИНАРНИТЕ“ ФИЛМИ

от  Другото Кино

Тези дни гледах един прекрасен филм на японката Наоми Кавасе, който ме подтикна да актуализирам класацията си на десетте най-хубави филми с "кулинарна" тематика.

The Wailing

от  Lights, Camera, Action

Поредният превъзходен филм на режисьора Hong-jin Na (“The Chaser”, “The Yellow Sea”) е налице. “The Wailing” комбинира ужаси, мистерия, трилър и драма. Hong-jin Na става все по-добър с всеки следващ филм. Сценарият също е негово дело. Филмът беше показан на фестивала в „Кан” и получи доста добри отзиви. В Южна Корея досега са го гледали над 6.8 милиона зрители в киносалоните, което го нарежда на трето място в годишния боксофис. Този факт е доста изненадващ, защото това не е типичен комерсиален филм, а на всичко отгоре е и хорър. До голяма степен финансовият успех може да се обясни с доброто име на режисьора, както и с участието на известни актьори като Hwang Jung-min и Kwak Do-won.

В началото сюжетът обещава стандартен и мрачен криминален филм. Странник пристига в малкото градче Goksung и поредица беди започват да сполитат местните жители. Хора полудяват без причина, а непозната болест покосява наред. В центъра на всички трагични събития се намира полицаят Jong-Goo, който бавно и мъчително се опитва да разплете мистерията. Когато заплахата достига до неговата врата, той трябва да впрегне всичките си усилия, за да разбере кой причинява всичкото това зло. 
Филмът плавно преминава от криминален трилър към тотален ужас. В началото има дори забавни елементи. Ченгетата са представени като нескопосани и неадекватни – нещо, което сме виждали и в други корейски продукции. Те самите очакват банално решение на престъпленията, но надали ще получат такова. Завлечени са в дълбока, страшна и жестока игра.
Подгответе се за кошмари и халюцинации, които не винаги могат да бъдат различени от реалността. Режисьорът изгражда умела атмосфера, която изглежда хем изключително реалистична и възможна, хем нереална и страховита. Много от сцените са наситени с жестоко напрежение, граничещо с раздразнение, което опъва нервите на зрителите. Изобщо не усетих дължината от 2 часа и 30 минути, защото интригата е жива през цялото време, та дори и след финала.
The Wailing” е конструиран така, че да шокира и заблуждава зрителите. И докато шокът е по-лесно постижима цел, то заблудата е нещото, което прави този филм страхотен. Възможностите за интерпретация на историята са много. Едностранни отговори няма. Прочетох и различни спорове между фенове, които искрено ме забавляваха. Целта на режисьора е постигната. Според мен той иска всеки да има индивидуално виждане за това, което се е случило във филма. Hong-jin Na заслужава адмирации, защото майсторски прехвърля цялата обърканост на главния герой върху зрителя и я стоварва с такава сила, че филмът остава с теб дълго време.
"The Wailing" е наистина много добър, но това не го прави лек за гледане. Историята е тежка и изобилства от насилие и кръв. Последствията от злото са опустошителни. Предупреждавам Ви, че това е безмилостен филм на ужасите.
Религията също има важно място в сюжета. Намесени са християнство, будизъм и шаманизъм. Много от решенията на героите са пряко свързани с тези религии. Сцените с различни ритуали са повече от страхотни. Диалозите пък притежават религиозен подтекст. 
Силно си проличава, че този филм е обмислян и правен години. Подбрани са чудесни локации, използвана е и много естествена светлина. Въпреки голямата дължина няма празни и скучни моменти. Мистерията и заблудата са подкрепени от всички страни – музика, монтаж, диалог. Филмът много добре си играе с жанровите клишета. В един момент изглежда като чист криминален филм, в друг вече си мислиш, че това е история за зомбита и докато успееш да вземеш решение се оказва, че е за призраци, демони и екзорсизъм. Но и това не е 100% сигурно. Накрая всичко се свежда до вяра – дали ще повярвате в Злото или в Доброто, в реалността или илюзията. 
The Wailing” е интелигентен филм на ужасите, който заплита страхотна мистерия. Качеството му е много високо и се нарежда до най-класните заглавия в жанра. Наситен със свръхестествени елементи, кръв и безнадежност, филмът определено оставя белези по зрителите. Режисьорът не работи с конвенционални и елементарни обрати, а поставя дилеми и главоблъсканици. Двусмисленият финал ще раздразни едни, а други ще накара да го запомнят. Отличен страшен филм на Hong-jin Na.


Моят рейтинг: 9.2 от 10



Midnight Special

от  Lights, Camera, Action

„Среднощен чудак” е филм на Джеф Никълс („Mud”, “Take Shelter”). Първоначално бях изненадан от решението на Никълс да ни представи sci-fi, но пък резултатът е доста добър. Жанрът е фантастика, примесен с драма и приключенски дух. 
Малкият Алтън (Джейдън Либерхер) притежава свръхестествени способности. Заедно с баща си Рой (Майкъл Шанън) са принудени да бягат едновременно от правителството и група фанатици, смятащи детето за божество. Сюжетът е в постоянно движение. Ситуациите и обстановката се променят през цялото време, а мистерията около Алтън се разкрива малко по малко. 
Самият сценарий не е нещо съвсем ново или оригинално. Реално в киното сме виждали подобни истории и това ми попречи да нарека „Среднощен чудак” отличен. Все пак филмът е много солиден и основната му сила идва от страхотната режисура и качествените актьори. Майкъл Шанън и Кирстен Дънст винаги са на ниво, но и останалите вършат чудесна работа. Цялостната атмосфера на филма е плътна и запомняща се. Освен  да бъде любопитен за съдбата на Алтън, зрителят има възможност и да се обвърже емоционално, защото дължината на филма и героите го позволяват.
„Среднощен чудак” прилича на някои sci-fi образци, но без да копира. Освен история за суперсили, филмът е и за родителството. Грижата за едно същество, което обичаш повече от себе си, вероятно е позната на почти всеки родител. Филмът е наситен с красиви кадри, добра динамика и интересни обрати. Готин и приятен, чудесен за семейно гледане.


Моят рейтинг: 7.5 от 10


Винил

от  stealth's blog

Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.

25-ТЕ НАЙ-ХУБАВИ ФИЛМА, ИЗЛЕЗЛИ ПО ЕКРАНИТЕ НА СВЕТА ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК

от  Другото Кино

На фона на страхотната суша напоследък в кината, където просто няма какво да се види, припомням някои от най-хубавите филми, излезли по света през далечната 1966 година. Точно преди половин век! Едва ли може да има по-убедително доказа...

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ ЗА ФУТБОЛА

от  Другото Кино

Провеждащото се във Франция европейско първенство по футбол, което от тази вечер навлиза в своята решителна фаза, е отличен повод да си припомним някои от значимите филми, посветени на най-популярната игра на планетата. Предложената от м...

Как спрях да се тревожа…

от  stealth's blog

Както са проклинали древните китайци - да живееш в интересни времена! Две световни сили водят студена война. Въпреки че никой не иска да поеме отговорността от започването на нов световен конфликт, всяка от страните действа по всички възможни не преки начини да нанася щети по противника. Въоръжава сателитите си, насърчава прокси военни действия, налива купища пари за пропаганда (или по ново му - хибридна война), провеждат се мащабни учения току под носа на лошите, самолети летят и всяват паника…

Gentlemen, you can’t fight in here! This is the War Room.

И един човек, отказал се с достатъчно власт да хвърли първият камък, да даде началото на дългата верижна реакция от метал и експлозиви, задвижени и насочвани от човек с едничката цел да унищожат човека. Защо? Заради ненавистта си към комунистите? Защото се бои за телесните си течности?

I can no longer sit back and allow Communist infiltration, Communist indoctrination, Communist subversion and the international Communist conspiracy to sap and impurify all of our precious bodily fluids.

Да, последното изречение взриви илюзията. Тук не става въпрос за политиците, които ни управляват в момента. За филмът говоря - Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба. Филм на Кубрик от 1964 год. Как е възможно повече от 50 години по-късно все още да дрънкаме с оръжия по този начин? И все някой идиот ще се намери, да ги използва по предназначение - да убива. Заради телесните си течности.

Mein Führer! I can walk!

Бегом до видеотеката и обратно за да гледате филма. Ако вече сте го гледали, това е точното време да повторите. Явно е нужно.

Живот на половини

от  Movies.bg

Живот на половини
“Живот на половини” в ателието на художника Станислав Беловски. Фото: Станислав Беловски Мило другарче, заради този обект на желанието от снимката movies.bg доскоро бе в хм, творчески отпуск, като ще се престоря обидено, че ти въобще си забелязал това. Но грозната пауза приключва точно след края на този авторекламен постинг. И тъй, петата ми книга […]

Once Upon a Time in Anatolia

от  Lights, Camera, Action

„Имало едно време в Анадола” (2011) е филм на Нури Джейлан. Продукцията беше номинирана за "Златна Палма" и спечели Голямата награда на журито в Кан през 2011 година. Прословутият турски режисьор изгражда суров реализъм в почти мъртъв ритъм. Група мъже търсят заровено тяло из полята на Анадола. Престъпниците са ясни и остава само да посочат точното място на своето мерзко деяние.
Темпото на разказ е фиксирано – бавно и болезнено. Голяма част от филма се развива през нощта, което е в унисон с тъмнината в тематиката. Това не е обичайният филм за убийство, в който се търсят мотивите и начините за постигане на престъплението. Тук основното са последствията. Отраженията от едно престъпление могат да бъдат многобройни и рефлектират върху различен брой съдби. 
Върху привидно основната история изплуват личните съдби на участниците в това пътуване. Имаме цяла палитра от персонажи, вкоренени в своите екзистенциални терзания. Свръхреалистичното развитие на сюжета може да се стори скучно на търсещите динамика зрители. Събитията са лишени от романтичните възможности на киното да създава илюзии и са показани в един процедурно-банален, болезнено близък до истината нюанс. Гледайте този филм заредени с търпение. Редуват се дълги сцени на мълчание и тежки, но качествени диалози. 
Тоталната вглъбеност на всеки от героите е непоклатима. До един те отказват да видят света извън тяхната собствена перспектива. Усмивките са рядкост и стоят някак не на място, като кръпки на скъсана риза. Докторът се дави в самота, прокурорът се разяжда от вина, а шефът на полицията все по-трудно издържа на напрежението. Животът не прощава на никого, а честите срещи с тъмната страна на съществуването нанасят неизлечими белези. Щастието остава някъде в оста минало-бъдеще, а персоналното им настояще стои някак сиво. 
 Филмът е изключително красиво заснет и страхотно режисиран. Развива се плавно и успешно приковава вниманието. "Имало едно време в Анадола" е тежка социално-криминална драма, в която щастието е нереализирана мечта. Финалният акорд е изключително въздействащ, комбиниращ безмилостно живот и смърт единствено благодарение на звуци!  


Моят рейтинг: 8.5 от 10


ОВНИ

от  Movies.bg

ОВНИ
Rams (2015), част от фестивалната програма на София Филм Фест, 2016 Братята Гюми и Киди, не си говорят от 40 години, въпреки че стадата им са обор до обор. Случва се така че в овцете на Киди е откита заразна болест, заради която властите пращат ветеринарни шпиц-команди да ликвидират стотици животни из цялата долина. За фермерите […]

Киноцентър 2009-2016.   Проект на Framespotting.   Powered by Chereshka & Planet.