Киноцентър

Другото Кино: ВЕЧНИЯТ Г-Н ВЪЗХИЩЕНИЕ

Sat, 04 Feb 2012 18:38:43 +0000

Преди четиридесет дни ни напусна големият български документалист Юлий Стоянов. По повод на смъртта му в. „Култура” публикува превъзходен текст, написан от режисьора Светослав Овчаров, който предлагам на читателите на „...

Другото Кино: ИЗЛЕЗЕ ОФИЦИАЛНИЯТ ТРЕЙЛЪР НА "ФАУСТ" С РУСКИ СУБТИТРИ

Sat, 04 Feb 2012 12:57:52 +0000

Във връзка с предстоящата премиера в Русия на "Фауст", излезе официалният трейлър на филма с руски субтитри. Вижте подробностите плюс самия трейлър в сайта ДРУГОТО КИНО.

Movies.bg: The Hunter

Sat, 04 Feb 2012 07:37:04 +0000

Последната поръчка на Уилям Дефо- наемник и мним учен го праща в Тасмания, Австралия, по следите на последния митичен екземпляр от вече изчезналия вид на тасманийския тигър. Деенкато на животното е с уникален токсин, който парализира жертвите му и го прави така желан за военните корпорации. Дефо се установява в къщата на хипи майка с две диворасли деца, очакващи завръщането на изчезналия си баща. Местните ненавиждат алчните пришълци и "природозащитници", затова Сам Нийл- двуличен планински водач с мекушаво сърце, се опитва да откаже Дефо навреме. The Hunter -екранизация на роман писан от австралийски писател и режисьор, е суров разказ за изгубилия се във вълчата си природа човек и спасението, което понякога е за сметка на красотата. <iframe frameborder="0" height="335" src="http://www.youtube.com/embed/fhDwv8PBGAk" width="600"></iframe> 10/10

В мойта стая: Кино за първи път

noreply@blogger.com (Джули) — Fri, 03 Feb 2012 10:22:21 +0000

Другото Кино: АСЛЪХАН ЮНАЛДЪ: ОБИЧАМ ДА ПЛАВАМ С ЛОДКА ПО БОСФОРА ПО ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ

Fri, 03 Feb 2012 10:02:08 +0000

С филма на Аслъхан Юналдъ „Истанбул на пълна скорост” ще бъде закрито четвъртото издание на фестивала „Цветята на Корана”. Преди да представи филма на тазгодишния фестивал в Ротердам, режисьорката отдели час, за д...

Другото Кино: ПОСЛЕДНА СЕДМИЦА ОТ ФЕСТИВАЛА "ЦВЕТЯТА НА КОРАНА"

Fri, 03 Feb 2012 09:15:38 +0000

Четвъртото издание на фестивала „Цветята на Корана", организиран от сдружение „Позор“, вече е към края си. Програмата, представяща някои от най-значимите филми, създадени през последните години в Близкия Изток и Се...

Movies.bg: Take Shelter

Fri, 03 Feb 2012 09:06:32 +0000

Take Shelter нямаше да е нищо особено ако не беше с драматично изразителния Майкъл Шанън. Героят му-баща на шестгодишна дъщеря Хана, от щата Охайо е обикновен провинциален работник, който има предчувствие за наближаващ катаклизъм, сънува отвратителни апокалиптични кошмари и общо взето крепи будното си състояние на ръба на лудостта. Генетична обусловеност за шизофрения допълнително подкопава и без това корозиралите му психически устои. Когато ипотекира къщата си и започва да строи бункер в задния й двор, жена му-Джесика Частейн(Дървото на живота) му поставя ултиматум. Изненади в Take Shelter няма, интерперетацията на темата за непризнатия пророк изглежда нагласена, но пък въпросът какво би станало ако, е без грам параноя. <iframe frameborder="0" height="335" src="http://www.youtube.com/embed/I5U4TtYpKIc" width="600"></iframe> 7/10

cinemascrotum: Нов еротичен трилър с Шарън Стоун

Fri, 03 Feb 2012 08:03:41 +0000

Актрисата обяснява чрез езика на тялото как е станала известна

До тази сутрин искрено вярвах, че Шаран Стоун лежи в някоя холивудска канавка, починала от свръхдоза или от каквито свръх неща си почиват напоследък звездите, за да получат внимание. Новината обаче ме свари неподготвен, понеже разбрах, че г-жа Стоун не само не мисли да се отказва от киното, но и вече е подписала договор за още един сексуално нагнетен трилър, наречен „Привързване”.

Ако бяхме началото на 90-те, щях да й кажа Bring it on, bitch!, но тъй като от известно време кожата на Шаран получи мисия да се отвисва на юг, а гръдните й форми бяха напълнени с всевъзможни субстанции, за да изглеждат като тези на Камелия, не съм напълно убеден дали ще ми е приятно да я гледам по организъм на дърти години. Не че жената няма нужда от едно ритуално завръщане към славата /горката собственоръчно изкопа гроба на кариерата си с „Жената-котка”, а после се самозарина в него с „Първичен инстинкт 2”/, но не мисля, че секс-о-риентираните филми са подходящи за напредналата й възраст. Сигурно Шаран е склерозирала и вече е забравила, че не може да играе – преди не можеше да играе облечена, а сега дори и да играе съблечена, на никой вече не му дреме. Не всяка може да е Хелън Мирън, очевидно.

Режисьорът също изглежда изненадан, че Шаран Стоун ще участва. Друг е въпросът що за филм да се очаква от някой, който прилича на кръстоска между бездомно псе и Мойсей

Според THR, сюжетът на трилъра ще се центрира около омъжена баба, която има еднократна секс-среща със студент, но после същият този геронтофил започва да я притеснява, да следи семейството й и да излиза с дъщеря й. Някакви такива битови драми ни обещава режисьорът Тони Кей /предишният му филм се наричаше “Detachment”, а сега ще прави “Attachment”, усещате ли нещо странно?/, който ще се наложи да поработи много върху осветлението и филтрите, за да ни покаже Стоун като все още достойна за любене женица. Не знам за Вас, но съдейки по сипопсиса, имам някакво смътно чувство, че вече съм гледал този филми, докато се наричаше „Клои” и даже тогава ми се стори тъп. Само дето там ме забавляваха циците на Аманда Зайфрид, а тук ще ме забавляват някакви 54-годишни отпуснати телеса с клинично нездрав вид. Нямам идея колко отчаян трябва да е бил съответният студент, че да е позволил съешаване с героинята на Стоун, която най-вероятно е с 30 лазарника по-напред в живота от него, но най-вероятно го е сторил след злоупотреба с алкохол и без да съумее да осъзнава действията си. В този случай е напълно нормално да са му избили чивиите и да се е превърнал в stalker, щом се е събудил на заранта и е намерил до себе си хъркащо туловище с неясен произход и осезаем аромат на пръст. Голите снимки на „Привързване” започват през април, а дотогава Стоун може да започне да преглежда сценарии за следващия си проект, като например еротична драма за старчески дом, в който героинята й извършва полови услуги на персонала срещу чисти памперси.

Това не е кадър от новия сезон на „Живите мъртви“

cinemascrotum: Нов трейлър на „Игрите на глада“

Fri, 03 Feb 2012 07:26:07 +0000

„Игрите на глада” се сдоби с нов трейлър, който е също толкова неинформативен като стария, само че по-кратък, понеже бе пуснат по време на свещената Суперкупа. Адаптацията на свръх популярната сред тийнейджърите книга на Сюзън Колинс е едно от най-очакваните заглавия за пролетта на 2012-та и много клети души предричат, че ще се превърне в културен феномен, поне от ранга на „Здрач”. Само дето тези семпли умове не осъзнават, че още в първата книга има повече смърт, кръв и насилие от всички серии на „Здрач” взети заедно и умножени по 3.14.

Мда, „Игрите на града” е доста брутално книжле. Когато Ви представих първия трейлър бях рядко лаконичен, тъй като все още не бях се докосвал до сървайвълските текстове на г-жа Колинс и официално обещах да прочета книгата. Три месеца по-късно вече съм до 200 и някоя страница, но този подвиг не ми носи утеха, като се има предвид, че първите 150 страници ги има в трейлърите. Обективно погледнато, книгата не е лоша, но не е и мега литературното събитие, което всички интелектуалци промотират онлайн, още повече че авторката усилено се е вдъхновявала от механизмите на „Биг Брадър” и е сътворила елементарна комбинация от „The Running Man” и „Lord of the Flies”, с щипка “Battle Royale” за колорит. Сега основният въпрос е ще ли отговаря филмът на книгата или не. От това, което виждам от кадрите, мога да презюмирам, че ще и то бая дословно. Мизерният бюджет от $78 милиона, който селскостопанската компания Lionsgate е осигурила на Гари Рос, е напълно достатъчен, за да представи битката за оцеляване на шайка тийнчета в горски условия, така че феновете не бива да се притесняват. Основният проблем обаче ще е ниският рейтинг, който несъмнено ще „убие” доста от атмосферата, образно казано.

Сюжетът е следният /записвайте си, за да не се объркате/ – в бъдещето САЩ се е разпаднал до малка държава, наречена Панем и разделена на 12 окръга, които се подчиняват на столицата Капитол. Тъй като преди години окръзите са имали наглостта да се разбунтуват срещу Капитола, сега са наказани да провеждат ежегодни Игри на глада. В общи линии, 1 брой мъжко и 1 брой женско от всеки окръг на възраст 12-19 уо биват избирани с томбола да участват в битка до смърт, в която – естествено – трябва да остане само един. Накратко – в началото влизат 24 деца, а накрая излиза 1 завършен социопат.

Не звучи като „Здрач”, нали? Естествено, че не звучи, по дяволите. Дори книгите-игри на Сим Николов имат повече литературна стойност от тези на Стефани Майер. За сметка на колежката си обаче, Колинс владее повествованието много по-адекватно и умее да изгражда човешки образи с видимо по-реалистични проблеми от тези в кое приказно изчадие да се влюби. В главната роля е Дженифър Лоурънс, която помним като оная синята от „Х-Мен: Първата вълна”, а до нея е Лиъм Хемсуърт /братът на „Тор”/ и Джош Хъчерсън /не го познавам/, които тайно мечтаят да я заплодят. Трейлърът не показва почти нищо, освен че повечето пари са отишли във CGI архитектурата на Капитола, а останалите – в ултимативната рекламна кампания, стартирала още преди една година и оляла интернет със снимчици, постерчета и дори лакове за нокти. (Jesus Christ!) И така, премиерата на ловджийския епос е през март, така че ако още не сте прочели книгата… изобщо не я почвайте, вече е късно.

Другото Кино: В ДЪЛБОКОТО ГЪРЛО НА ПОРНОИНДУСТРИЯТА

Thu, 02 Feb 2012 22:14:09 +0000

Новините около снимките на двата филма за прочутата порноактриса от 70-те години на миналия век Линда Лавлейс са добър повод да си поговорим отново за дълбокото гърло на порноиндустрията и за секса в някои от филмите на най-големите съвр...

Films in Frames: 69. Metal: A Headbanger’s Journey (2005)

Thu, 02 Feb 2012 20:07:54 +0000

Заглавие: Metal: A Headbanger’s Journey

Година: 2005

Държава: Канада

Режисьор: Sam Dunn

Филмът в IMDB

Последвайки представянето на документалния филм за живота на Джордж Харисън на Мартин Скорсезе, искам да продължа темата и да задълбаем по-надълбоко в музикалния жанр „метъл“ заедно със Сам Дън – антрополог и по-важното фен на тежката музика, който изследва началото, развитието и особеностите на цял културен феномен обиколил целия свят.

Минавайки през най-важните периоди в метъла, Дън посещава едни от най-големите световни метъл фестивали, както и интервюира абсолютни легенди в музиката като Тони Айоми, Кери Кинг, Том Арая, Брус Дикинсън, Рони Джеймс Дио, Леми Килмистър и много други. Освен мнението на музикантите обаче, Дън се разравя и в същността на това да бъдеш метъл фен, като той и хората, чиито истории разказва, доказват за пореден път, че рокът не е само музика, а начин на живот.

Макар да обхваща най-важните моменти от метъл културата, филмът се явява прекалено кратък, за да покаже нещо ново на почитателите на тази музика. Въпреки това се явява ценен като един от много малкото пълнометражни филми правени по темата, като създателят му Сам Дън, прави и втори филм 3 години по-късно – Global Metal, изследващ развитието на метъл музиката в различни региони на света като Близкия Изток, Южна Америка, Азия и т.н.

A Heavy Metal Journey далеч няма да ви разкаже нещо ново, ако сте metalhead, но силно го препоръчвам на всички, защото е наистина добре направен и поне за мен беше удоволствие да го гледам (всъщност беше удоволствие всичките 5-6 пъти, които съм го гледал откакто е излязъл, че досега).

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 8/10

Starfish: 'It's Kind of a Funny Story' е много повече от филм за депресирани хора

noreply@blogger.com (Стела) — Thu, 02 Feb 2012 17:50:55 +0000

Първата ми мисъл, когато изгледах филма беше: "Искам да напиша книга, която да прилича на този филм". В последствие разбрах, че филмът е направен по книга. Но, естествено, книгата я няма на българския пазар.

В последно време много рядко ми се случва да следя за издънка във филмите и такава да няма. It's Kind of a Funny Story до голяма степен разчита на актьорското присъствие и диалозите. Един огромен плюс. Има си и ефектите, но основата е изградена на общуването между актьорите. Това е един от филмите, които ти се струва, че са театрално представление и всичко се случва на момента - без право на повтаряне и без спиране.

It's Kind of a Funny Story е филм, който всички млади хора трябва да видят. Тук не става въпрос само за проблемната възраст, през която преминават всички тийнейджъри, но и за живота като цяло. Проблемите, които ти се струват като края на света, може би не са чак толкова огромна заплаха за мирното ти съществуване. Някои хора нямат къде да живеят. Някои хора нямат семейства. Някои хора са неизлечимо болни. Ако просто се замислиш...

Друг аспект, който покрива филмът, е изборът на кариера. Повечето родители, да не кажа всички, желаят децата им да се насочат към сериозни професии. Но не всички са родени на този свят, за да бъдат лекари и адвокати.

Защо не изкуство тогава? Защо не, ако те прави щастлив. ОК, но... няма "но", скъпи родители! Често родителите спират децата си от това да следват мечтите си, когато те са свързани с изкуството, защото то не било печелившо. В един материален свят като нашия и една средна възраст като тяхната, тази мисъл изглежда доста вярна. Но не е. Когато човек е създаден да твори, нищо друго не би го направило щастлив. И без това времето ни на земята не е кой знае колко дълго, важно е да следваме мечтите си. Рядко сърцето ще те подведе, просто трябва да се вслушаш в него!

It's Kind of a Funny Story е един доста поучителен филм, особено за хората, които са отчаяни от живота. Абсолютно препоръчвам и да знаете, че саундтракът е страхотен!

Животът всъщност е прекрасен, ако просто знаеш как да живееш.

Room 666: (not) born in the usa

Thu, 02 Feb 2012 17:33:45 +0000

марко ферери екранизира буковски в storie di ordinaria follia (1981), а последният не харесва филма, това е в резюме ситуацията около „обикновената европейска лудост“ от епохата на рейгън (началото на 80-те) на американска тематика. често сравняват тази лента на режисьора на голямото плюскане с барфлай с мики рурк и тя определено изпъква на подобен фон за сметка и на чудесните роли на бен газара и орнела мути – послушницата нимфоманка, която си завира кука, за да се „затвори в себе си“ и алкохолизираното алтер его на буковски, което гони по плажа тийнейджърки, за да им чете поезия, ако си покажат циците. подобни лесни европейски обобщения и вулгарни волности с „недвусмислени послания“, пробутани под формата на някаква имагинерна „usa-простота“, явно са накарали ч.б. да се обърне в гроба приживе. филм за „американският пост-бунтар без кауза“ пласиран като европейски деградиращ маргинал & поръсен обилно с глазурата на сексуалните фантазии на застаряващ алкохолик в стил „простатата ви алармира“. от една страна може би най-смислената екранизация на буковски, от друга – киноуравнение решено като на шега: „в милиони стаи лежат любовници изгубени и болни като света … не ще се събудим, обречени на смърт в съня си…“ (поетично екзистенциалното упражнение се повтаря неколкократно с дишане в строго лиричен ритъм и длани поставени на поникнали изненадващо и ненадейно като гъби след дъжд – цици). най-поетично звучи гаврата с обобщения карикатурен образ на руския емигрант-поет „кончаловски“, който е ангажиран да продуцира текстове в комсомолски, стахановски трудов ритъм към ню-йоркско издателство, защото пазара трябва да се усвоява (в превод на руски – защото на музата не бива да й се запушва устата & защото „вечността, бла-бла-бла“…) и като един истински евтушенко прегърнал капитализма се пъне да влезе в образ, поза, стил и разбира се – високо в литературния канон

Movies.bg: Arirang

Thu, 02 Feb 2012 12:59:55 +0000

Инцидент при заснемането на Dream(2008), кара Ким Ки-Дук да преразгледа личната си връзка с кино индустрията. След 15 заглавия във филмографията си и два пъти повече световни награди, той изчезва от сцената и заживява в оскъдно обзаведена барака при спартански условия. Arirang е неговата изповед за цената на оттеглянето и зов за завръщане от тъмната страна на луната. Arirang е психодрама, в която цифровата камера Марк2става свидел на ролевите изпълнения на Ким Ки -Дук, коментиращ Ким Ки-Дук. Независимо в колко проекции се раздвоява Ким Ки-Дук нагазва в опасно дълбоки въпроси, без спасителни отговори наблизо. В предълга сцена, Ким съпреживява паметен момент от собствения си Пролет Лято Есен Зима. Сълзите му не внушават точно усещане за катарзис. Авторефлексията е овлядяна, даже леко манипулира по прелюбопитен начин. Arirang е чист подарък за феновете на режисьора и вярвам, че ще се намерят поне 10 души в България, които ще го гледат. <iframe frameborder="0" height="335" src="http://www.youtube.com/embed/1m5OBLebfnY" width="600"></iframe> 10/10

Strangera: Петъчно: Master Chief vs Leonidas [Epic Rap Battles of History]

Thu, 02 Feb 2012 09:17:33 +0000

Strangera: Skyrim Intervention

Thu, 02 Feb 2012 08:34:58 +0000

Със сълзи се смях, честно…

Още за проекта на bluegogglesfilms.com.

И да внимавате с Skyrim-а, че IRL нещата обикновено нямат такъв „щастлив край“.

PS: А като излезе и Creation Kit-а #olele

Movies.bg: Изложбата ми в Институт за съвременно изкуство, София

Wed, 01 Feb 2012 10:18:58 +0000

Direct NOW: Накратко: "Жива стомана", "Дилъри на време", "Нощта на ужасите"

noreply@blogger.com (Христо Василев) — Mon, 30 Jan 2012 19:50:26 +0000

"Real Steel" / "Жива Стомана"

Това със сигурност беше филм, който грабна вниманието и очаквах от него доста. Така и не намерих възможност да го гледам на кино, но пък истински се зарадвах, когато изтече по торент тракерите. Трудно ми е да кажа, че филмът покри очакванията ми. Със сигурност това е една интересна история, въпреки, че ми се върти в главата, че вече сме гледали нещо подобно, но сега не се сещам за конкретно заглавие. Филмът изобщо не блести с нещо кой знае какво, сякаш изглежда малко недовършен. Точно, когато се появява тръпка от това, което се случва, хоп всичко свършва. Сякаш през цялото време се случват толкова незначителни неща и точно накрая истинската тръпка, но само за кратко. Много зле написан сценарий, къде точно е грешката не мога да кажа, но със сигурност имах много по-големи очаквания от това заглавие, което просто мина и замина. Оценка: 5 / 10

"In time" / "Дилъри на време"

Идея си нямах за какво иде реч в този филм, нито бях гледал трейлър, нито пък ме беше заинтригувал, още щом прочетох българското заглавие, реших че става въпрос за поредния екшън и бля, бля, изобщо не мой тип филми. Да, ама не. Истински изненадан останах след края на филма. Оказва се, че това е един от най-добрите филми за изминалата година. Да, със сигурност влиза в Топ 10. Първо, Джъстин Тимбърлейк започва да ми харесва все повече като актьор. Може би добре подбира филмите, в които участва, но съм впечатлен от него със всяко следващо заглавие. Горещо мога да ви препоръчам филмът, ако вече не е сред любимите ви, то най-вероятно ще стане. Рядко се случва да видим нещо наистина оригинално като замисъл и това е точно един от тези редки случаи. Освен това, историята изключително много напомня за това, което се случва в модерното време, в което живеем. Не искам да издавам сюжета, за това просто ще подметна, замисляли ли сте се някога, колко време ви остава всъщност и какво щяхте да направите? Оценка: 9 / 10

"Fright Night" / "Нощта на ужасите"

Ужасите изобщо не са в моя топ жанр, но странното е, че напоследък все повече започват да ми харесват. Вътрешно в себе си, винаги съм знаел, че когато стана режисьор ще правя филми на ужасите. Истински парадокс, но това не е важното в момента. За жалост "Нощта на ужасите" няма да се нареди сред любимите ми филми. Първо, ако си мислите, че ще се уплашите, жестоко се лъжете. Второ, ако харесвате Колин Фаръл, то направо не гледайте този филм, защото може да се разочаровате истински. Не, че Колин е зле, той винаги си е добре и няма да крия симпатиите си към него като актьор, но напоследък се забелязва тенденцията успешни и утвърдени актьори да се снимат във все по-слаби продукции. Или може би напоследък можем да гледаме единствено слаби продукции с изключение на три заглавия и то ако имаме късмет. Римейкът на това заглавие, доста по известно в близкото или вече далечно минало не би могло да ви зарадва особено, ако сте фен на поредицата. За огромно съжаление това е нещо, което почти можем да наречем патетично слаба продукция, лишена от смисъл, правена ей така, за комерсиалното. Оценка: 5 / 10

Movies.bg: The Descendants

Mon, 30 Jan 2012 14:20:13 +0000

Александър Пейн взе Оскар за адаптиран сценарий за Отбивки . Там отряза Клуни за ролята на застарелия актьор, затова пък в The Descendants компенсацията му е голяма, колкото номинация на Академията, която обаче, за съжаление остана неосребрена. След като жена му изпада в кома, адвокат Клуни се сблъсква със собствената си несъстоятелност като баща на две бързо растящи дъщери. Инцидентът оставил жена му безмълвна го лишава от разговорът, който с години е отлагал. Изплували на повърхността истини за съпругата му, допълнително фрустрират Клуни в момент, в който като попечител на апетитно парче хавайска земя, трябва да вземе съдбоносно решение за бъдещето й. Метафората между декарите земя и невидимите граници на семейната територията извежда темата за наследството през призмата на подялбата, била тя физическа или духовна и съхранението на целостта. Пейн е милостив към героя на Клуни-Мат Кинг и макар в някои ситуации да е трогателно глуповат- особено когато иска съвет от 15годишен тинейджър, той намира сили за правилните решения. <iframe frameborder="0" height="335" src="http://www.youtube.com/embed/-OBvd5MgPYA" width="600"></iframe> 10/10

Strangera: Halo: Helljumper, Ep. 01

Mon, 30 Jan 2012 08:54:22 +0000

Преди време публикувах малко инфо за Halo: Helljumper. Фен уеб сериал очевидно базиран на Halo вселената, и вдъхновен от „Dirt“ на Tobias S. Buckell.

Е, ето го и първия епизод:

Eпизод 2, се очаква след около 2 седмици.

Strangera: Lego Modern Warfare 4

Mon, 30 Jan 2012 08:03:14 +0000

Очевидно най-накрая ще има превозни средства, и… мечове.

Framespotting: Martha Marcy May Marlene (2011)

Sun, 29 Jan 2012 19:32:07 +0000

Трудно е да създадеш напрежение в един филм, без той да е манипулативен и/или изкуствен, що се отнася до драмата като негов сюжетен и стилов формат. Още по-трудно е да го градираш постепенно докато стигнеш върха и създадеш задушаваща емоция.
Martha Marcy May Marlene, силният пълнометражен дебют на режисьора Sean Durkin, върви по една дълга пътека от разсъждения и приковаващи мисли, към един климакс, който не идва преди последната незабравима сцена. Като бавно приближаване към пропаст, но без да знаеш дали падението се случва, за да може цялата емоция по време на тази траектория да изглежда плътна, наситена, достатъчна на съобщения и послания.

Филмът забранява конвенционалното третиране на една ужасяваща история, която е работена много пъти в киното, залегнала в идейното ядро на Martha Marcy May Marlene. Лентата предлага друга перспектива, по-интимна и психологическа, един смразяващ разказ, който лесно можеше да се превърне в друг филм с поджанр home invasion като The Strangers, Straw Dogs, Funny Games и т.н.
Предложението на Durkin е интересно с това, че изгражда свой собствен пластичен език, който придава кохерентност на всички елементи във филма. Въвлечени сме в пречупената психика на главната героиня, изиграна от Elizabeth Olsen. Отлично изпълнение, което приковава с точно развити психилогизми и актьорска коректност на един фрустриран образ, чиято самоличност преживява катастрофален кризис. Младо момиче, което след две години живот в извратена секта, се връща да живее при сестра си. Щетите и болката, без съмнение, са нанесени, а последиците предстоят. Марта, Марси Мей или Марлийн, в зависимост от това на кой етап в живота ѝ отговаря всяко едно от имената, губи контрол над реалността поради умственото разстройство, което преживява през времето прекарано в сектата. Sean Durkin създава десориентация и деменция, които преследват Марта. Атмосферата е студена, цветовете са размазани, въздухът е заразен с меланхолия и страх, а напрежението криволичи в настояще и минално, набирайки сила. Indie стилистиката бяга от буквалното и типичното, от очевидното и повърхностното, създавайки филмов свят от детайли и скрити пътеки.

Сценарият развива въпроса за идентичността и психическото здраве, но отива много по-далече от началните си позиции. Разделението на реалност и реалност е задълбочено изследване на същността пред последиците. Въпреки че налице са резултатите, гледната точка на филма не спира да търси причини докато постепенно формира възгледите си за едно прогнило капиталистическо и материално общество, което възприема самоличността като даденост с второстепенно значение. И ако едната реалност е кошмарна с обществото, което представя, жертва на фалшив култ и извратена ценностна система, то другата е кошмарна с пасивността и слепотата, която го съпътства. Martha Marcy May Marlene е тягостен и тъжен в констатациите си, които майсторски са въплътени в разговорите между героите върху теми за доброто и злото, нормалното и грешното, материалното и духовното. Светът не е съвършен, но още по-лошо, той е зле устроен, когато човечеството е изгубило мяра за себе си като единица социална и натурална стойност. Durkin изследва идеята за перфектното, но лишено от стойност, желанието да имаш, това което масата счита за нормално, но без да осъзнаваш смисъла и стойността му, когато на олтар поставяш материалното, сигурното. В това отношение конфликтът е разработен перфектно, а изпълнението на Elizabeth Olsen е контролирано до минимални детайли. Актрисата е убедителна и вярна на героинята си. Натуралистичната точност, която ѝ придава, е стряскаща, а чувството за неудобство и тежест не спират да си играят с психиката на зрителя.

В Martha Marcy May Marlene няма решения, но има резултати. Има заключения. Не всичко се обяснява, но и не е необходимо. Всичко се случва във въздуха, макар и в перфектен контрол, всичко е плод на интуиция и безмилостна провокация от емоции. Невероятната ефективност на филма поражда мисли и очаквания, че нещо лошо ще се случи, и то се случва. Само зрителят обаче решава кое е то. През това време героите на екрана пропадат в собствената си обреченост.

Splitting Your Mind: Review: Tinker Tailor Soldier Spy

noreply@blogger.com (Стоян) — Sun, 29 Jan 2012 15:40:00 +0000

Трудно можем да се усъмним във версията на Джон льо Каре за живота в Британските секретни разузнавателни служби. Именно защото самият той е бил част от MI6 в един определен момент от живота си. В този смисъл имаме пълно оправдание да смятаме, че животът на шпионите от британското разузнаване в действителност е много различен от този, който познаваме от популярната култура. Но как бихме могли да предположим, че той може да бъде толкова разтърсващ, напрегнат и подвижен, когато преследванията, престрелките и невероятните каскади са толкова далече от действителността, а агентите от MI6 в крайна сметка не са Бонд? Отлична работа да ни убеди в това върши шведският режисьор Томас Алфредсон, заедно с целия екип, работил върху най-новата адаптация по британския автор. Те ни представят MI6 като мощна и организирана, но и чувствителна структура, в която всеки може да бъде враг и заплахата винаги е трудно разпознаваема. На творчеството на льо Каре са базирани немалко висококачествени кино и телевизионни продукции, но "Tinker Tailor Soldier Spy", с потенциала си за мигновена класика, определено се нарежда сред най-дпбрите.

Циркът, както британското разузнаване е наричано във вътрешните среди, е оглавяван от Контрол (Джон Хърт). Той изпраща един от агентите си (Марк Стронг) в Будапеща на среща с унгарски генерал, който трябва да достави ключова информация за евентуална руска къртица във висшите ешелони на MI6. Мисията не само не протича по план и агентът е разкрит и прострелян, но също така вдига на крак руските редици, което довежда до напускането на Контрол и най-доверения му човек Джордж Смайли (Гари Олдман). Скоро Контрол умира, а Смайли получава задачата да открие шпионина, проникнал в структурите на разузнаването, като заподозрените са четиримата най-високопоставени действащи агенти - Пърси Алелайн (Тоби Джоунс), Бил Хейдън (Колин Фърт), Рой Бленд (Киърън Хайндс) и Тоби Естерхаз (Дейвид Денсик), символично означени с кодовите имена: "Tinker", "Tailor", "Soldier", "Poor Man", а самият Смайли - "Beggarman".

Когато говорим за точно тази творба на льо Каре, няма как да не споменем блестящия минисериал на BBC от 1979 г., който поставя летвата достатъчно високо. И докато неговите създатели са разполагали с предостатъчно време за разгръщане на историята (общо 290 минути), то сценаристите на кинопродукцията, Бриджет О'Конър и Питър Строган, са опитали да се вместят в само два часа и седем минути, което е сериозно ограничение, когато говорим за толкова богат материал. Компресираността на сюжета предполага някои лишения, най-лесно забелязващи се в отсъствието на подробни обяснения и разяснителни пасажи, характерни за криминалните и шпионски мистерии. В това отношение авторите на сценария не просто не подценяват аудиторията си, но дори леко я надценяват. Защото "Tinker Tailor Soldier Spy" е наистина труден за следване и изисква огромна концентрация, за да не свършиш изгубен из заплетените коридори на шпионския свят.

В киното Томас Алфредсон пробива през 2008 г. със смазващия "Let The Right One In", макар че това не е първият му режисьорски опит ("Fyra nyanser av brunt" един от отличимите му проекти). Тук шведският режисьор утвърждава името си на уравновесен творец с усет за стил и визия. Технически "Tinker Tailor Soldier Spy" се доближава до съвършенството. Блестящите операторска работа (Hoyte Van Hoytema, работил с Алфредсон и в "Let The Right One In"), костюми (Жаклин Дюран) и музика (Алберто Иглесияс) правят филма страхотно атмосферен и изграждат един автентичен Лондон от седемдесетте, оцветен в различни нюанси на кафявото. Светът на шпионажа изглежда някак институционално смътен и студен. Специално внимание заслужава монтажът, дело на Dino Jonsäter, който се справя с предизвикателството да поддържа действието в отлично темпо и да изгражда натурално напрежение. А това изглежда изключително трудна задача, като вземем предвид, че основният двигател на действието е информация, която получаваме от многозначителни разговори между шпиони, а туистовете са съзнателно заглушени от нетрадиционната структура на лентата.

Смайли на Олдман е най-силният елемент в този отличен продукт. Трудно е да си представим изпълнение, което да въздейства толкова интензивно и на толкова различни нива, както това на Олдман прави, когато основната му цел е да изглежда хладнокръвно безизразно. В едно от най-високите постижения в кариерата си той се въплъщава в сломен, застаряващ бивш агент на британските тайни служби, на когото, след като е приключил с шпионажа и изгубил съпругата си, не остава много, освен да чака смъртта. Възможността, която го връща в играта, го кара да се чувства отново жив, не заради патриотичната стойност на разобличаването на руска къртица във високите етажи на разузнаването, а защото MI6 е целият му живот. С крайната си неекспресивност играта му постига чудеса в областта на активното мълчание и издига в култ психологическото въздействие на тишината. През първите петнайсет минути Смайли нe проронва дума, а дори и след това говори малко. Той е перфектният рефлективен наблюдател. Гари Олдман изобразява този класически герой с невероятна деликатност и премереност и го персонализира до такава степен, че го прави безпрекословно свой и неповторим, напълно разграничим от образа на Алек Гинес в минисериите на BBC.

"Tinker Tailor Soldier Spy" е елегантен шпионски трилър за мислещи хора, рамкиран от силна актьорска игра, солидна режисьорска работа и автентична атмосфера. Той показва колко вълнуващ, опасен и умен може да бъде шпионският свят и разкрива потенциала на човешкия интелект. Един от годишните ми фаворити.

4.5/5

Strangera: Skyrim през 2012… Част втора

Sat, 28 Jan 2012 18:19:31 +0000

Skyrim приключенията в 2012-та продължават (първата част е тук).

Via. Umi_Hanami

Starfish: 'Touch' e ново обещаващо заглавие на FOX

noreply@blogger.com (Стела) — Sat, 28 Jan 2012 01:22:05 +0000

Tim Kring, създателят на успешния (но бавно деградирал до самото си залязване) сериал Heroes, ни е подготвил нов и при това доста интересен проект, носещ името Touch. История за знаците, за случайностите, за красотата, и за всичко това, което някак си забравяме да видим, а е точно до нас. На един поглед разстояние.

Ако съдбите ни са свързани, времето все някога ще ни свърже в пространството. Случайностите може би не са чак толкова случайни. А числата са навсякъде около нас, оформяйки мрежа от цифри, които винаги носят някакво послание. Ето това са част от главните идеи на Touch.

Баща и син, който е болен от аутизъм, ще се опитат да променят хода на събитията, за да направят бъдещето по-добро. В главната роля, както се забелязва и от постера, е Kiefer Sutherland. Още един обещаващ фактор за качеството на сериала. David Mazouz играе неговия син. Gudu Mbatha-Raw е жена, чиято съдба е намесена в животите им. И Danny Glover e другото актьорско присътвие с по-голям опит.

Трейлърът в общи линии показва пилотния епизод (който е абсолютно поглъщащ вниманието!), и може да се каже, че е добър ориентир за това, което предстои да показва сериалът.

Tim Kring очевидно не си е губил времето след Heroes. Touch изглежда доста обещаващ проект и силно се надявам сериалът да има успех, защото не само аутистичния поглед на света винаги ме е впечатлявал, ами и самата тематика, която е заложена в сериала.

За всички, чиито интерес събудих, пилотният епизод е вече пуснат в интернет. А следващият епизод предстои да излезе на 19 април.